Способността на тибетците да живеят на „покрива на света“ може да се обясни с промени в генетичния им материал, обясняват американски учени.

 

Специалисти от университета в щата Юта установели наличието на мутации в 10 гена, които позволяват на тибетците не само да оцеляват, но дори да се развиват пълноценно на такава надморска височина, на която останалите хора трудно издържат.

 

Два от локализираните гени са свързани с хемоглобина- веществотото в кръвта, което пренася кислорода до всяка една от клетките в организма.

 


Молекулата на хемоглобина е съставена от четири полипептидни вериги на белтъка глобин. Във всяка от тези вериги се съдържа небелтъчно желязосъдържащо вещество – хема, което има пряка роля в свързването и пренасянето на кислорода.

 

Глобинът е белтък от типа на албумините, които съдържат остатъци от аминокиселини. Хемата и глобинът си влияят. Глобинът променя свойствата на хема, така че да се свързва с кислорода. Хемата осигурява устойчивостта на глобина срещу действието на киселини, температура, действието на ензими и особеностите в кристализирането му.

 

„Най-накрая установихме наличието на гени, обясняващи адаптацията към голямата надморска височина.“-обяснява проф. Лин Йорд от медицинското училище към университета в Юта.

 

Професор Йорд и нейните колеги се надяват, че данните събрани от изследването ще помогнат при лечението на тежките форми на височинна болест.

 

Резултатите от проведеното проучване били публикувани в списание Science.

 

Височинната болест е състояние, проявяващо се с няколко характерни симптома, което може да се появи при изкачване над 3000 метра надморска височина.

 

Влиянието на височината върху човешкото тяло е породена от липсата на достатъчно кислород, който е жизненоважен за нормалното функциониране на организма. Основните прояви на хипоксията са нарушение на физиологичните и менталните функции и съня.
 

 

Различават се няколко форми на фисочинна болест.

 

Леката форма се появява при изкачване на височина около 2000-2500 метра. Първия симптом е еуфория, а след това се появяват отпадналост, главоболие, световъртеж, гадене,сънливост, ускорено и задълбочено дишане със задух,тахикардия,хипотония. По-късно настъпват зачервяване на лицето,увеличаване на диспнеята, главоболието и тахикардията.

 

При височина над 3500-4000 метра се развива тежка форма на височинна болест, характеризираща се със силно главоболие, световъртеж, зрителни и слухови смущения, безсъние, възбуда, невъзможност за концентрация. В последствие се появяват цианоза,тремор,клонични гърчове,загуба на ориентация,забавен пулс. Като усложнение на височинната болест може да се появи газова емболия.

 

При по-продължително пребиваване на височина между 3500-4500 метра може да се развие т.нар. подостра форма на височинна болест, която се характеризира с симптоми, сходни с тези при острата форма, но настъпващи бавно и с по-голяма продължителност.

 

При хора, които живеят за дълъг период от време на голяма височина се развива хронична височинна болест. Симптомите са сомнолентност, забавена мисловна дейност, нарушения в концентрацията и координацията. Наблюдава се увеличение на хематокрита над 75%, сърдечна хипертрофия и последваща декомпенсация.

 

Учените обясняват, че при коренните жители на високопланински райони се наблюдава „имунитет“ към височинната болест, който всъщност е резултат от хилядолетия естествен подбор.

 

В различните популации се наблюдават различни изменения в генетичния материал. Така например, при тибетците са установени генетични мутации в ДНК-молекулата, които не са налични при индианците, живеещи в Андите.


Учените от университета в Юта, работещи в сътрудничество с изследователи от медицинския университет в Цинхай, Китай, изучавали генетичните особености на тибетците. Те изследвали 75 кръвни проби, взети от местно население, живеещо в малко село на надморска височина 4500метра.

 

Било установено наличието на 10 уникални гена, отговарящи за транспорта и усвояването на кислорода от клетките. Два от тях влияят върху нивото на хемоглобина в кръвта, а това, вероятно помага на организма да преодолява влиянието на надморската височина и го предпазва от височинна болест.

 

„Уникалната черта във физиологията на тибетците е, че при тях не се увеличава количеството на червените кръвни телца“- обяснява проф. Джоузеф Прчал, един от сътрудниците към проучването. „Откритието ще помогне за разработване на лечение на височинна болест.“ - допълва той.

 

Професор Хю Монгомъри - генетик и директор на Института за човешко здраве към Лондонския университет е на мнение, че резултатите от изследването на американските и китайските учени ще намерят приложение и при лечението на сърдечносъдови и белодробни заболявания.