Генетичната предразположеност към здравословни проблеми се счита за най-сериозен рисков фактор за развитието им в определен етап от живота. Дори гените обаче може да бъдат „надхитрени“, доказва ново проучване. Що се отнася до генетичната предразположеност към сърдечни проблеми, вече е доказано, че това не е неизбежно наследствено бреме.

 

Учените посочват неоспорими данни, че унаследената податливост на сърдечни проблеми може да бъде трайно контролирана.


 

Превенцията в случая се подсигурява от един ефективен и достъпен фактор, чиято мощ успешно потиска изявата на предразполагащите гени. Този фактор е физическата активност.

 

Редовните физически натоварвания, и особено кардио тренировките, може буквално да елиминират генетичната предразположеност към сърдечни проблеми. Това сочат данните от проучване, публикувано вчера в авторитетното онлайн издание Circulation. Учените считат, че колкото и предразполагаща да е ролята на гените в случая, толкова превантивна може да бъде ролята на редовната физическа активност.

 

Полезният ефект на кардио тренировките е налице в случаите на нисък, умерен и дори висок генетичен риск от развитие на заболявания на сърдечносъдовата система. Заключението на учените е достатъчно красноречиво. Според тях генетичната предразположеност не трябва да се разглежда като даденост, защото поддържането на добра физическа форма значително намалява тежестта й като предразполагащ фактор към сърдечни проблеми.

 

Това се доказва от няколкогодишно мащабно проучване, обхващащо близо 500 хиляди души на възраст 40-65 години. На база на отчитане на физическата активност е проследено развитието на сърдечни проблеми сред участниците в период от 5 години. С най-голям интерес са проследени хората, генетично предразположени към коронарна болест на сърцето и към ритъмни нарушения (сърдечна аритмия и др).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Учените установяват, че хората, които поддържат редовна и съобразена с физическите им данни физическа активност, може да намалят риска от коронарни заболявания с около 50%, а от аритмии – с над 60%. Тези проценти са налице, независимо от това колко сериозен е генетично заложеният риск от сърдечни проблеми.

 

Проучването е сред най-мащабните, провеждани някога за проследяване връзката между физическата активност и сърдечното здраве. Именно големият  мащаб на проучването и огромният брой участници са гарант, че данните са достатъчно показателни. Те доказват, че макар да не можем да контролираме наследствената обремененост и да елиминираме генетичния си риск от сърдечни проблеми, можем да полагаме успешни грижи за конторл на този риск и за потискане определящата роля на гените.