Синдромът на хиперактивност с дефицит на вниманието е разстройство, което все по-често се среща сред съвременните деца. Причината детето да не може да се концентрира е нарушеният синтез на хормона норадреналин.
 


Проф. Кван-Су Ким от Харвардския университет открива, че проблемът с норадреналина се дължи на генетична мутация.

 



Норадреналинът е хормон и невротрансмитер, който се отделя от надбъбречните жлези. Повишава кръвното налягане и учестява сърдечната дейност. Обикновено при емоционално напрежение и физическо натоварване се отделят норадреналин и адреналин от надбъбречните жлези.

 


Норадреналинът е от ключово значение при предаване на сигналите от невроните. Особеното е, че на повърхността им се намират специални белтъци, които контролират действието на норадреналина. В случай, че е нарушен балансът в действията между тези белтъци и хормона, се стига до различни усложнения. Крайният резултат е раздразнителност и депресия.
 


В своето проучване проф. Ким се съсредоточава върху генетичните изменения, които могат да доведат до проблеми с трансмитивната функция. Екипът му установява, че се наблюдава забавяне на трансмитивния процес при определена генетична мутация.
 


От тестването на 128 деца, проф. Ким прави заключението, че при тези със синдром на хиперактивност много по-често се открива тази мутация, отколкото при деца, незасегнати от синдрома. Това е причината за понижения брой белтъци-трансмитери, които могат да намалят действието на норадреналина. Учените предполагат, че вероятността да се развие хиперактивност, зависи именно от посочената от тях генетична мутация. За да приемат за достоверна тази взаимовръзка в научната общност обаче, е необходимо да се проведат изследвания на повече участници.