Ново проучване на двете най-популярни лапароскопски техники за бариартрична хирургия при хора с тежко затлъстяване и диабет тип 2 показа, че гастралният байпас е довел до 64% загуба на изходното телесно тегло, докато гастропластиката с пръстеновиден бандинг е помогнала за намаление с 36%.

 

Това пише научното издание The Lancet.


 

Гастралният байпас е бил свързан с нормализиране на глюкозната обмяна при 76% от пациентите с диагностициран преди това диабет тип 2 спрямо 50% от случаите с гастропластика с бандинг, като от случаите, при които бил прилаган инсулин преди интервенциите, съответно 75% и 17% са могли да преустановят неговата употреба.

 

Разликата в теглото и в контрола на диабета е определена като „драматична” от учените.

 

Не е настъпило статистически значимо увеличение на общата честота на нежеланите странични ефекти, наблюдавани до края на първата година (12% в групата с гастропластика спрямо 15% в групата с гастрален байпас).

NEWS_MORE_BOX

 

Един от възможните начини за справяне със затлъстяването и наднорменото тегло, редом с диабета, е подлагане на хирургична интервенция. Това е поставянето на гастрален байпас.

 

Подобна хирургична намеса се налага при болестно затлъстяване, както и за подобряване на симптомите на диабет тип 2. При много пациенти манипулацията дава положителни резултати и дори на някои се налага силно редуциране на дозировката или преустановяване приема на медикаменти.

 

Сега друг екип от САЩ работи по създаването на система за оценяване, която ще дава предположения за това какъв е шансът симптомите на диабета отново да са налице при кандидатите за поставяне на гастрален байпас.

 

Системата е точкова и е наречена DiaRem, като се базира на четири от основните характеристики на пациентите с диабет. Употребата й би била полезна както на пациентите, така и на лекарите с цел евентуално назначаване на допълнително лечение при установен повишен риск.

 

Системата има скала, чиито точки са от 0 до 22. Сумата от събраните за даден пациент точки зависи от четири показателя. Това са употреба на инсулин, възраст, концентрация на гликиран хемоглобин и типа на приеманите антидиабетни медикаменти.