Счупването на кост, известно още като фрактура, може да бъде причинено както от травма, така и от заболяване на костната тъкан. Когато тялото претърпи фрактура, то започва незабавно серия от оздравителни процеси. 
 
Когато дадена кост бъде счупена, тя започва да кърви, формирайки хематом около мястото на фрактура. Кръвта се съсирва постепенно, а съсирекът се замества с влакнеста структура, преплетена в гъста мрежа. Хематомът е богат на клетки, способни да изграждат нова хрущялна и костна тъкан. 
 
Те постепенно се втвърдяват, задържайки частите на счупената кост в едно. В началото мястото около фрактурата е меко и прилича на хрущялна тъкан, позната е като калус. Постепенно калусът се изпълва с остеоцити и остеобласти (костни клетки) и се втвърдява още по-силно. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
След зарастването костта може да изглежда различно отпреди счупването си – може да има по-заоблен или по-закривен вид, зависи от големината и формата на калуса. 
 
Ако разстоянието между частите на една счупена кост е голямо и фрагментите са отдалечени, костта може да зарастне изцяло закривена или въобще да не зарастне. Това налага нерядко костите да бъдат „нагласяни“ в правилна за зарастване позиция и дори - ако са започнали да формират твърде криви, нерегулярни и болезнени калуси – да бъдат чупени наново от лекар. 
 
Поради тази причина е необходима консултация с лекар специалист, който с помощта на образни изследвания - рентгенография, компютърна томография да предпише най-провилния курс на лечение. Освен механичната увреда, следствие от фрактурите могат да бъдат тежки инфекции на кръвта, като особено голям риск има при откритите фрактури, или дори разкъсване на съседни нерви, съдове, сухожилия, които могат да доведат до трайни увреждания.
 
След „нагласяне“ костта трябва да бъде обездвижена, най-често с помощта на гипс или шина, които осигуряват правилното формиране на калус и неговото втвърдяване.