Пазарът на лекарства в България е белязал ръст с 12%, стана ясно на специален семинар, посветен на лечението на рака на яйчниците, организиран от фармацевтичната компания Рош. Лектори на него бяха д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health IMS България (международната консултантска компания в областта на здравеопазването и фармацевтичната индустрия), проф. д-р Григор Горчев, началник клиника по онкогинекология УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, Плевен и д-р Антоанета Томова, началник Първо вътрешно химиотерапевтично отделение на Комплексния онкологичен център, Пловдив.

Най-голямата тенденция за 2011 г. се забелязва в ръста на аптечните продукти – 12,4%. Неочаквано дори за специалистите се оказва раздвижването на пазара на  хранителни добавки, там ръстът за миналата година е – 20,1%, което според д-р Трифонов може да се тълкува като признак за излизане от икономическата криза. Това би могло да има и друга трактовка – повишаване на здравната култура на населението и желание за избягване на заболяване чрез осигуряване на важни полезни вещества за организма.

Също така д-р Трифонов направи интересни сравнения между размера на обществените средства, заделяни от страна на държавата за медикаменти между Гърция и България. Оказва се, че една реално банкрутирала икономика заделя сумата от 3 100 млн. евро от обществените средства за медикаменти за 2013 г. (2 800 млн. за 2012 г.) при население от 11 млн. души, докато за страната ни за 2012 г. тази сума е 425 млн.

Парадокс се открива и в следното: намира се ръст на общия фармацевтичен пазар (12,4%), такъв на аптечния пазар (14,7%), но спад в болничния (- 0,8%). Тази обратна зависимост отдавна е направила впечатление на европейските ескперти и не се наблюдава за първи път при нас, коментира д-р Трифонов. Тълкува се като особеност за държавата, но и...

 

И докато обществените разходи за медикаменти на пазара, покриван от държавата, е почти един същ - за 2011 г. е 801 млн. лв., за 2012 г. прогнозите са за 815 млн. лв., оказва се, че това е само съответно 38% или 36% от парите, които се дават за медикаменти у нас. По друг начин формулирано, приблизително два пъти повече българинът вади от джоба си за лекарства - съответно 62% за 2011 г, което се равнява на 1297 млн. лв. и 64% по прогнози за 2012 г. , което се изчислява на 1475 млн. лв.



Въпреки че пазарът в България е малък, фармацевтичните компании имат интерес да присъстват на него, продължи той. Това според експерта се дължи на големите нужди от лечение на населението. От друга страна България предлага много по-добри условия за навлизане в този сегмент на икономиката, като по-бързи процедури за включване на нови продукти в Позитивния лекарствен списък и достъп до тях, включително намаляване на листи на чакащи (в сравнение с други държави), прехвърляне на заплащането (реимбурсиране) на онкомедикаментите от министерство на здравеопазването към здравната каса, както и стабилната финансово- търговска ситуация - разработена система между отделните субекти на пазара като НЗОК, здравно министерство, фармацевтични компании, вкл. стабилни дистрибутори и аптеки, и дори хора, които могат да си позволят закупуването на медикаменти. Пример за сравнение д-р Трифонов даде с Румъния, където заплащането на лекарствата към аптеките се реализира с 16 месеца закъснение, и Гърция - там не са изплатени лекарствата дори за 2007 г.

 

д-р Кунчо Трифонов


Негативни фактори за развитието на фармацевтичния пазар са все пак малкото обществени средства, които се заделят от държавата и обедняването на населението.

Въпреки че за 2012 г. не са предвидени кой знае колко повече средства (единствено по Позитивния списък лекарства, които се реимбурсират от НЗОК, се отчита повишаване от 481 за 2011 г. на 495 млн. лв. за 2012 г. ) се отбелязва нарастване на процента оригинални към генерични лекарства. За 2011 г. съотношението е 25:75 процента, докато през 1989 г. е 1:99, с наблюдаваща се макар и слаба постоянна положителна тенденция.

Нарастване на разходите за лекарства има в следните терапевтични групи (за 2011 г.) урологични заболявания (38%), астма (36,8%), онкологични (27,4%) и др. Спад се наблюдава при антивирусното системно лечение (- 8,8%).

Отчита се и развитие на разходите за онкологични медикаменти в периода 2007 – 2011 г., от 54 до 111 млн. лв. за 2010 г. и 149 млн. лв. за 2011 г.

д-р Кунчо Трифонов прогнозира ръст на общия фармацевтичен пазар за 2012 - 2017 г. от 6-8% и 10-15% увеличение на разходите за онкологични средства тогава.

Очаквайте скоро най-важното за лечението на рака на яйчниците.