Около 75 до 80% от пациентите с епилепсия си осигуряват адекватен контрол на епилепсията с помощта на конвенционалните антиепилептични средства като карбамазепин, етосуксимид, фенобарбитал, фенитоин, валпроати. При 20 – 25% от пациентите с епилепсия се използват нововъведени антиепилептични лекарства (фелбамат, габапентин, ламотригин, леветирацетам, тиагабин, топирамат), които са лиценцизарани за лечение на епилептици, резистентни към конвенционалните антиепилептични средства.

 

Целта на антиепилептичната терапия е да се постигне липса на пристъпи без нежелани лекарствени реакции. При избора на лекарства първо по важност е избраният антиепилептик да бъде ефикасен и най-подходящ за дадения вид припадък и да води до най-малко нежелани лекарствени реакции. Дозата на антиепилептиците трябва да бъде възможно най-ниската, с която се постига контрол на пристъпите без странични ефекти. Титрирането до достигане на поносимост към антиепилептичните лекарства може да подобри изхода от лечението.


 

Оптималният резултат от лечението с антиепилептици може да се загуби, ако се надвиши границата на поносимост. Принцип при лечението на епилепсията е да се провежда индивидуална терапия, съобразена с особеностите на заболяването на отделния пациент.


Антиепилептични лекарства се изписват на пациенти със сигурна диагноза за епилепсия. Не трябва да се започва медикаментозно лечение, основано само на промени в ЕЕГ. Не всеки пристъп (дори и епилептичен), особено в детска възраст, изисква лечение. Клиничните изяви са водещи при вземане на решения за промяна на лечението.

 

При травматичната епилепсия е оправдана медикаментозната профилактика. Лечението започва с монотерапия. Антиепилептичното лекарство се избира по ефективност, поносимост, липса или малко лекарствени взаимодействия и възможно най-малко нежелани лекарствени реакции. Монотерапия с подходящото лекарство в точната доза води до контрол на пристъпите в 50 до 70% от пациентите.

 

В клиничните проучвания при половината от новодиагностицираните пациенти със симптоматична или идиопатична епилепсия се установява контрол на пристъпите от първото избрано антиепилептично лекарство, като при 90% от тях това се постига с умерени дози от медикамента. Ако пристъпите продължат в 20% от случаите повишаване на дозата в допустими граници води до контрол върху пристъпите.

 

Избраното лекарство ще се обсъжда като неподходящо, ако се появят сериозни нежелани ефекти, ако пристъпите продължат или се появят нови. В този случай се започва монотерапия с друго лекарство като първото се спира постепенно.

 

Библиография:

1. Lippincott's Pharmacology 6-th edition