Чревните ешерихиози са остри инфекциозни заболявания, които се причиняват от различни щамове Escherichia coli. Засягането на стомашно-чревния тракт протича с изявата на диария. Но бактериите причиняват още инфекции на пикочната система, пневмонии, бактериемия, гноен менингит при кърмачета и други.


Представители на вида са задължителна част от нормалната флора на дебелото черво при хората и повечето животни. При определени условия те могат да причинят опортюнистични инфекции при имунокомпрометирани лица или при попадане в органи, които са стерилни (бели дробове, менинги, уринарен тракт, включително и кръвта).


Всички щамове, които водят до изявата на диария се предават по фекално-орален механизъм (при консумация на заразена храна). Диарията може да бъде обилна, водниста или с примеси на кръв, с или без наличие на слуз. При тежките форми се стига до срив на кръвното налягане (рязко спадане) в някои случаи до развитие на шок. Като цяло заболяването е самоограничаващо се, с продължителност 2-4, рядко 7-10 дни.



При пациенти с чревни прояви се изследват изпражнения (фекална проба) или анален секрет взет с тампон, хранителни продукти. Най-оптималният вариант за получаване на достоверни резултати е пробите да бъдат взети преди започване на антибиотичното лечение, когато се прави микробиологично изследване. Изолираните бактерии се посяват на специални среди за получаване на т. нар. „чисти култури”, които се изследват за антибиотична чувствителност. Задължителна част от микробиологичното изследване е и определянето на минимална потискаща концентрация от съответния антибиотик, към който е налице чувствителност.


Според локализацията на инфекцията може да бъдат изследвани още урина (при преминаване на бактериите по уретрата до пикочния мехур), раневи секрети, ликвор (при засягане на нервната система), храчки и бронхо-алвеоларен или трахеален лаваж) при инфекции на долните дихателни пътища) и кръв (при наличие на бактериемия).


NEWS_MORE_BOX


При вземане на урина за микробиологично изследване е необходимо пробата да бъде от първата сутрешна урина, след предварително направен тоалет, с цел избягване замърсяването на пробата. Взема се средната порция урина.


При инфекции на дихателните пътища, ако пациентът няма възможност за отхрачване се налага да бъде извършен бронхо-алвеоларен или трахеален лаваж, с цел изолиране на причинителя.


Освен изолиране на причинителя се провеждат изследвания за определяне принадлежността на изолатите към определена група по патогенност. Методите, които се прилагат, са ДНК сондиране, PCR, имунологични тестове – латекс-аглутинационни, имунохроматографски и ELISA.


Повечето щамове Е. coli са чувствителни на антибиотици от групата на бета-лактами, аминогликозиди, хинолони. При уроинфекции в съображение влиза и fosfomycin. При по-тежки инфекции може да се започне с емпирична терапия, а след получаване на резултатите от микробиологичното изследване тази терапия може да бъде променена.