Еритроцитите или познати още като червени кръвни клетки са основна част от формените елементи на кръвта. Те са с най-голям относителен брой между кръвните клетки. Основната им роля за организма е преносът на кислород до тъканите както и изнасянето на въглеродния диоксид до белите дробове. Тази функция се осъществява благодарение на основната им съставна част – хемоглобина, който осигурява преноса на газове в организма.


Хемоглобинът има роля и в поддържане на алкално-киселинното равновесие и регулиране на йонния състав на кръвта.


Еритроцитите са безядрени клетки и се нуждаят от високо ниво на глюкоза в тяхната среда (кръвта), за да осъществят нормално функциите си. При попадане в урината постепенно те променят формата си и се лизират.



Еритроцитите не се делят, техният живот приблизително се равнява на 100-120 дни, след което се разрушават и подменят с новоизградени от костния мозък. Ежедневно около 1% от количеството на еритроцитите се разрушава. Образуването им се стимулира от изпадането на тъканите в хипоксия (намалено количество на кислород). В такива условия се повишава секрецията на хормон, който се произвежда в клетките на бъбреците – еритропоетин. Той от своя страна стимулира растежа и развитието на предшествениците на еритроцитите в костния мозък, което води до увеличаване на червените кръвни клетки в кръвта.


Референтните граници на еритроцитите са 4,1 – 5,5 х 10 12 /л при жените и 4,5 - 6,2 х 10 12/л при мъжете. При новородени границата е 4,0 - 6,6 х 10 12/л, а във възрастта между 3-6 години: 3,9 - 5,3 х 10 12/л.


При бременни се наблюдава относително намаляване на броя на червените кръвни клетки, поради повишеното количество на течностите в организма.


Броят на еритроцитите намалява при кръвозагуба, но едва след първото денонощие от инцидента. Причината за това е, че при остра кръвозагуба е налице загуба на еритроцити и плазма в еднакви съотношения в началото. Нарушеното образуване на еритроцитите в костния мозък, както и вътресъдовата им хемолиза (разграждане на червените кръвни клетки и отделянето на хемоглобин в околната течност) също са част от причините за намаленият им брой в кръвта. Хемолизата се дължи най-често на генетични дефекти.


NEWS_MORE_BOX


Увеличен брой на еритроцитите се отчита при т. нар полицитемия (полиглобулия). Тя от своя страна може да бъде първична или компесаторна – например при таласемия.


Повишеното количество на еритроцитите може да бъде следствие на дехидратация (намалено количество на течностите в организма) – при приложението на диуретици например. При хронична хипоксия също е налице увеличено количество на червените кръвни клетки – най-често това се наблюдава при по-дълго пребиваване на висока надморска височина, където кислородът във въздуха е разреден.


Самостоятелното изследване на еритроцитите в кръвта има относително ниска диагностична стойност. Правилно е да бъдат анализирани паралелно стойностите на хемоглобина и хематокрита. При наличие на патологични промени се измерват стойностите и на други показатели – например MCV (среден обем на еритроцита).


При наличието на анемичен синдром допълнително информация може да предостави и микроскопското изследване – морфология на еритроцитите.