На фона на разгръщащата се епидемия, причинена от Нипа вируса в Керала – щат в южна Индия, в Бразилия и съседните ѝ страни се регистрира най-голямата от 50 години насам епидемия от жълта треска. Постепенно епидемията обхваща Рио де Жанейро, Сао Пауло – градове в югоизточните части на страната.


Вирусът, причиняващ жълта треска произлиза от централните части на Африка, като механизмът на разпространение се осъществява чрез механични вектори – комари от вида Aedes aegypti.


Разпространението на инфекцията и на други континенти се свързва с преноса на захарна тръстика, както и размяната на работна ръка – роби. По този начин жълтата треска се разпространява първоначално на остров Барбадос и Карибските острови. Заболяването се характеризира със сезонност обхващаща месеците от януари до юни – за южното полукълбо.



По време на прокопаването на Панамския канал, поради избухване на епидемия от жълта треска работата временно се преустановява. Разпространението на заразното заболяване има различен ход на отделните континенти. В Южна Америка поради тежкото протичане на инфекцията при приматите те бързо умират и по този начин се прекъсва разпространението на инфекцията.


За разлика от това в Африка инфекцията при приматите протича почти безсимптмно и по този начин те остават източник и резервоар на инфекцията. Това е и причината в държавите от централна Африка периодично да се наблюдават епидемии от жълта треска.


Комарите, които смучат кръв от заразените примати впоследствие пренасят вируса със слюнката си и сред местното население.


Интересен факт е, че в Азия няма регистриращи се епидемии и епидемични взривове от жълта треска. Все още този парадокс не може да бъде обяснен, тъй като на континента са разпространени комарите от вида Aedes aegypti, гъсто населен район е, с постоянно движение на хора (развит туризъм).


Инкубационният период на заболяването е кратък – в рамките на 3 до 5 дни, след което се развиват симптоми на бързо покачваща се температура, умерено до силно главоболие, болки по мускулите и ставите, възможен е катар на горните дихателни пътища. Симптомите постепенно отшумяват в рамките на 2-4 дни, след което настъпва пълно възстановяване.


NEWS_MORE_BOX


За разлика от това при тежките случаи на инфекцията след кратък период на видимо подобрение настъпва втора фаза на заболяването – повръщане, жълтеница (иктер) следствие на засягането на черния дроб, засягат се още бъбреците. Налице е хеморагичен синдром – кръвотечение от носа, венците, повръщане на кръв, кървава диария, хематурия (кръв в урината) – клинична картина на хеморагична треска.


Смъртността е висока – от 20 до 50%. Характерно за първата фаза на клиничната картина е, че симптомите са неспецифични и трудно може да бъде насочено диагностичното мислене конкретно към заразяване с жълта треска. Най-сигурният метод за диагностика е доказването на вирусна РНК в ранния стадий на заболяването – с RT-PCR от кръвта на болния.


За откриване на антитела в серум се използват т. нар. имунофлуоресцентни методи – от клас IgM (за острата инфекция) и IgG (в края на възстановителния период).


Вирусът се открива в различни телесни течности – слюнка, урина, кръв, включително и сперма.


Лечението на заболяването до момента е единствено симптоматично - поддържаща терапия. Съществуват средства за специфична защита – ваксина срещу жълта треска. Тя е жива ваксина – с висока имуногенност и съответно води до изграждане на продължителен имунитет. Поставянето на една доза от ваксината осигурява доживотен имунитет.


На страницата на НЦЗПБ (Национален център по заразни и паразитни болести) може да бъде намерена информация за това, в които страни е препоръчително поставянето на ваксината при пътуващите. От значение е 4 до 8 седмици преди пътуване до съответната дестинация да се информирате какви ваксини са препоръчителни и/или задължителни, за да може те да бъдат усъвместени във времето и да се осигури достатъчно време за изграждане на защитни антитела преди заминаването.


За влизането в някои държави поставянето на жълта треска е задължително, в противен случай не се получава допуск от органите, които осъществяват епидемиологичния контрол за влизащите и напускащите страната.