Еозинофилите представляват кръвни клетки, които принадлежат към класа на левкоцитите. Наричат се още еозинофилни левкоцити. Най-често се търси стойността им в кръвта, но в някои случаи се изследват още в урина, храчка, носен секрет и други.


Като еозинофилия се означава увеличеният брой на еозинофилните левкоцити. За сигнификантно увеличена стойност се приема – над 0,5 х 109/л. Основната причина за повишеното количество на еозинофили е наличието на алергична реакция. Но това далеч не е единствената причина.


Някои паразитози също се характеризират с увеличени количества на еозинофилите – ярък пример е ехинококозата, при която в различни органи (най-често черния дроб) на заразения се развиват кисти, които са изпълнени с младите форми на паразита. Други паразитози, протичащи с еозинофилия са маларията, трихинелозата, шистозомиаза, токсокароза (синдром на larva migrans), хелминтозите – свинска и говежда тения и други.



Еозинофилите увеличават имунния отговор към различните паразити, попаднали в организма. Тяхната функция е да се свързват към повърхностните антигени на паразитите и да оказват директен увреждащ ефект върху тях. По подобен механизъм действат и при наличие на възпалителни и туморни процеси.


При някои злокачествени заболявания също е налице еозинофилия. Такива са болестта на Ходчкин, злокачествени костни тумори, микозис фунгоидес – който представлява кожен Т-клетъчен лимфом. Лъчетерапията, която се прилага при някои от онкологичните заболявания може да бъде също причина за повишаване на еозинофилите. Тези повишени стойности могат да се задържат и седмици до месеци след процедурите.


Някои инфекциозни заболявания протичат също с еозинофилия – пример за това е скарлатината. При локализирани възпаления в някои органи може да бъде налице повишено количество на еозинофилите. Пример за това са флебитът и тромбофлебитът. При коремен тиф се наблюдава намалено количество на еозинофилите, което е характерен белег на инфекцията.


При някои ендокринни заболявания също може да бъде налице повишено количество на еозинофилите. Пример е хипертиреоидизмът. Освен това заболявания на сърцето – кардиомиопатии, бъбречни заболявания, характеризиращи се с нефрозен синдром също.


Част от кожните заболявания също протичат с повишено количество еозинофили - микозис фунгоидес, пемфигус, различни хронични екземи, псориазис и други.


NEWS_MORE_BOX


При някои инфекциозни заболявания еозинофилите могат да бъдат намалени или изцяло да липсват – при сепсис, туберкулоза, ботулизъм, холера и други. При морбили количеството на еозинофили в кръвта се повишава след появата на обрив.


Наличието на еозинофилия в храчките има роля при диференциалната диагноза между сърдечната и белодробната астма, но в комбинация с останалите изследвания. При т. нар. кардиална или сърдечна астма не се установява повишено количество на еозинофилите.


Терапията с някои медикаменти, особено при по-продължителни курсове също може да рефлектира върху количеството на еозинофилите. Пример за това са аспиринът, от химиотерапевтиците - сулфонамидити, както и някои групи антибиотици.


Интерпретацията на открита инцидентно еозинофлия трябва да се прави внимателно, тъй като влияние върху този показател на кръвта оказват както стадия на заболяването, така и денонощния ритъм, менструалния цикъл и други.


Важно е да се отбележи, че липсата на повишено количество еозинофили не изключва наличието на алергично заболяване.


Когато еозинофилията се открие като случайна находка е необходимо да се търси възможно причина, но не е изключено да бъде и лабораторна грешка.

 

За това се препоръчва резултатите да бъдат повторени. Изследването на пациента с еозинофилия е трудно защото тя може да бъде предизвикана от различни заболявания.