Инсулт - термин, обозначаващ внезапното и остро нарушение в кръвоснабдяването на мозъка, водещо до увреждания на мозъчната тъкан. В най-честия случай (87%) инсултите са исхемични – предизвикани са предимно от запушване на кръвоносен съд от тромб – кръвен съсирек, намиращ се в кръвоносната система. 
 
Като заболяване, инсултът е вторият най-голям убиец в световен мащаб, причиняващ около 10% от смъртните случаи на планетата.
 
Ако пострадал от исхемичен инсулт пациент оцелее до пристигането на лекарска помощ или бъде откаран в болница, една от най-важните медицински интервенции за него е инжектирането на специален ензим. 
 
Той е познат в медицината като тъканен плазминогенен активатор – tPA. tPA e белтъчна структура от групата на сериновите протеази и се намира в ендотелните клетки, покриващи вътрешността на кръвоносните съдове. Като ензим, той катализира преобразуването на плазминоген в плазмин, основният ензим, отговорен за разграждане на кръвни съсиреци в човешкото тяло.
 
Макар исхемичният удар да е основна причина за администриране на tPA, ензимът се прилага и при други състояния с наличие на кръвни съсиреци – белодробна емболия, миокардиален инфаркт и други. 
 
NEWS_MORE_BOX
 
Приложението на tPA е опит за извършване на тромболиза – разграждане на кръвните съсиреци, блокиращи кръвообръщението.
 
Доказано от 12 мащабни световни изследвания е, че приложението на tPA е най-успешно, когато е осъществено не по-късно от 3-тия или максимум до 6-тия час след претърпяване на исхемичен инсулт.
 
Този времеви интервал почти гарантира възстановяването на мозъчните функции и пълните двигателни и умствени способности на пострадалия. 
 
В медицината се използват три вида рекомбинантни тъканни плазминогенни активатори: алтеплаза, ретеплаза и тенектеплаза. Алтеплазата се използва за лечение на миокардиален инфаркт, белодробна емболия и остър исхемичен инсулт. Ретеплазата се използва за остри форми на миокардиален инфаркт, понеже има по-бърз тромболитичен ефект. Тенектеплазата не се отличава силно от алтеплазата, споменава се по-слаба вероятност от усложнения и по-силни терапевтични свойства, но все още не са налични данни, доказващи твърдението.