Емболията представлява опасно и тежко за организма състояние. Характеризира се с пренасяне на чужди за състава на кръвта елементи, водещи до запушването на кръвоносния съд. Пренасяната материя носи наименованието „ембол”. Последните могат да бъдат от ендогенен произход - тромби, мастни капки и туморни клетки, както и от екзогенен произход - бактерии, паразити.

 

Различават се следните видове емболия:


  • Тромбоемболията е най-честата емболия. Тя е критично състояние, което се наблюдава в клоновете на белодробната артерия. При голям процент от случаите води до летален изход. Ако налице е венозен застой в белия дроб, се развива некроза в паренхима, кръвоснабдяван от този съд. Тази некроза се означава като хеморагичен инфаркт.
  • Мастната емболия е втората по честота след тромбоемболията. Протича с пренасяне на мастни капчици по кръвния ток. Причина за възникването на мастна емболия е смачкването на подкожна мастна тъкан при травми или счупвания на дългите тръбести кости, съдържащи мастен костен мозък. Мастните капчици се разпространяват по вените, достигайки белия дроб, където запушват белодробните капиляри. В резултат на това настъпва остра дихателна недостатъчност, която е фатална.
NEWS_MORE_BOX

 

  • Амниотична емболия е възможно да възникне под формата на усложнение след раждането. Представлява огромен риск за майката. Въпреки това честота й е ниска - веднъж на 50 000 раждания, но в 86% от случаите е фатална. Дължи се на разкъсването на плацентарната мембрана и руптура на вените на матката, при което амниотична течност попада в кръвообращението на майката. В резултат на това настъпва остра дихателна недостатъчност, поради запушването на капиляри на белия дроб.
  • Въздушна и газова емболия. Характеризират се навлизането на мехурчета въздух или газ в кръвообращението. Това води до запушване на съдовете, при което настъпва увреждане на тъканите. Пример за газова емболия е кесоновата болест.