Диабетът е състояние, при което кръвната захар е твърде висока, по една или друга причина. При диабет тип 2, тя е недостатъчното количество инсулин, произведено в организма, или резистентност срещу него. Глюкозата (захарта в кръвта) се набавя чрез храната и се съхранява в черния дроб под формата на гликоген. Ролята на инсулина е да подпомогне усвояването на глюкозата от клетките и превръщането и в гликоген в черния дроб, понижавайки нивото и в кръвта. Друг ефект на инсулина е повишеното отлагане на липиди в мастната тъкан, на което се дължи и напълняването при пациенти на инсулинова терапия, а той също инхибира и метаболизма на белтъците.


Диабетът може да навреди сериозно на организма – може да увреди зрението, крайниците, бъбреците, сърцето и т.н. Колкото по-висока е концентрацията на кръвната захар, толкова нараства и рискът от тези усложнения. В днешно време честотата на заболяването е висока. Според CDC (Center for disease control and prevention), един на 10 човек страда от диабет, в САЩ, а 90-95% от болните страдат от тип 2.


Поради гореспоменатите ефекти на инсулина се търсят нови терапии. През 2016 г. учени правят опит с 16 човека, подложени на инсулинова терапия и резултатите са обещаващи.



Опитът е свързан с дуоденума, още наричан дванадесетотопръстник (първата част на тънкото черво). Техниката се казва DMR – Duodenal Mucosal Resurfacing. При метода се повдига лигавицата на дуоденума в определени точки и с топла вода се премахват клетъчните елементи отдолу – аблация. Техниката е развита в опит да се направи по-малко инвазивна версия на бариатричната хирургия, която доказано подобрява контрола върху кръвната захар и подпомага загубата на тегло. За прилагането на техника не е нужна операционна и се осъществява чрез ендоскопски катетър.


Предполага се, че за действието на дуоденума върху глюкозната концентрация, роля имат намиращи се в неговата стена Т-лимфоцити. Доказано е, че мишки без тези клетки са предпазени от затлъстяване и сърдечни заболявания, дори при прием на храна с високо съдържание на мазнини.


Всъщност, тези лимфоцити намаляват количеството на хормон, наречен GLP-1 – Glucagon-Like Peptide 1. В опита учените добавили агонист на въпросния хормон, наречен Лираглутид, за да противодействат на намаленото количество GLP-1.


75% от участниците в опита (12 човека) успешно прекъснали инсулиновата си терапия, поддържайки нормални нива на кръвната захар, след 6 месеца. Изследваните намерили и други положителни ефекти – техният BMI (body mass index) намалял от 29,8 килограма на m2 , преди проучването, до 25,5 килограма на m2 , след него. Омазняването на черния дроб също било намалено. 


Участниците, които продължили инсулиновата терапия също показали добри резултати – от 35 единици инсулин на ден, дневният им прием спаднал до 17 единици.


„Единична процедура и лекарства с GLP-1, заедно с промяна във вредния начин на живот, може да доведе до прекъсване на инсулиновата терапия в пациенти с диабет  тип 2, подобрявайки контрола на кръвната захар и цялостното метаболитно състояние на организма.“ казва д-р Сузанна Майринг, учен от медицинския център на университета в Амстердам.


За да влезе в масова употреба, методът се нуждае от допълнителни проучвания, поради липса на достатъчно доказателства и описани странични ефекти. Според д-р Майринг скоро ще започнат засилени опити за допълнително изясняване на техниката.