Еховирусните инфекции (ECHO-virus) се проявяват като разнообразни клинични форми и синдроми – от фебрилни състояния (с повишаване на телесната температура) до стомашно-чревни разстройства, възпаление на горните дихателни пътища или засягане на нервната система, изразяващо се в парализи и асептични менингити.


Структурата на тези вируси е сходна с тази при останалите ентеровируси. Изолирани са за първи път от чревен тракт, като в началото са наричани вируси сираци: ECHO-Enteric, cytopatogenic Human Orphan viruses. Причината за това название се крие в неясното им значение в заболяемостта при човека.


Човекът е източник и резервоар за инфекцията. При опити става ясно, че тези вируси причиняват заболявания само при човека и някои човекоподобни маймуни. Основният механизъм за разпространение е по фекално-орален път, но е възможен и въздушно-капковият.



Вирусите могат да бъдат открити през първата седмица от зараязяването в гърлен секрет, а през следващите 2-3 седмици и в изпражнения. При случаите на асептичен менингит (засягане на мозъчните обвивки) вирусите се изолират и от ликвор.


Таргетната група са децата, като вирусите с високо изразен инфекциозен потенциал. Инкубационният период е сравнително кратък – в рамките на 4-6 дни.


Инфекцията в голяма част от случаите протича безсимптомно. При деца често се проявява с гастроентерит. Възможно е още проявата на обрив, треска, до тежки парализи.


Материали, които се назначават за изследване са гърлен секрет, изпражнения, ликвор и кръв от болен. От външната среда се изследват канални води, различни предмети, тъй като еховирусите са силно устойчиви при попадане във външната среда и могат да останат жизнеспособни с месеци.


Вземането, съхраняването и транспортирането на материалите за изследване трябва да бъде в среда с антибиотици, като се цели унищожаване на бактериалната флора, с цел да не бъдат компрометирани резултатите.


Серологични изследвания се правят основно с цел установяване на етиологичен причинител при възникнали епидемични взривове. Антителата, които се образуват са типовоспецифични и се появяват през първата седмица от инфекцията, а се съхраняват в рамките на 2-3 години в кръвта.


Няма специфично лечение на инфекцията с еховируси. Терапията е симптоматична, като до този момент няма разработени ваксини за специфична профилактика.