Дори производителите на цигари не крият вече, че пушенето на тютюн вреди на здравето. Въпреки че мъжете пушат сравнително повече от жените, употребата на цигари от бременни жени получава повече внимание, защото може да компрометира и здравето на бъдещите поколения. Забележете множественото число – вредите за здравето не касаят единствено децата на пушещата майка, но и нейните внуци.

 

Но именно защото мъжете посягат към цигарите по-често, а цигарите са обект на огромен здравен дебат, учените няма как да пропуснат провеждането на проучвания и в тази насока. Например някои източници загатват за връзка между пушенето отстрана на бащата и риска от разстройство с нарушение на вниманието в потомството. Проблем на тези изследвания е, че не могат да изолират генетичните фактори, тъй като разстройството на вниманието и пристрастеността към никотина са често коморбидни (т.е. вървят заедно). С други думи, трудно е да се разграничи ефектът на никотина от генетичния ефект на клиничния дефицит на внимание.


 

Тук обаче идва ползата от животински модели. Тяхната експериментална стойност е в това, че позволяват по-преки експериментални подходи, които да отсеят едните фактори от другите и така да се установи реалната връзка между никотина и поведенческите проблеми на поколенията. Така например публикация в PLOS Biology от 16 октомври показва, че само бащината употреба на цигари може да повлияе на неврологичното развитие (ниски нива на някои невротрансмитери) и поведенческите особености (хиперактивност) на цели две поколения напред.

 

В търсене на възможен механизъм за трансгенеративните ефекти на никотина, изследователският екип се фокусира върху метилирането на ДНК-то в сперматозоидите на бащите, откривайки, че изложените на никотин се отличават с по-малко епигенетични маркери. Само за справка, метилирането на ДНК представлява един от начините, по които ефекти от средата върху даден организъм могат да се предадат на следващото поколение.

 

Въпреки че учените са внимателни да екстраполират резултатите от животинските модели върху хората, получените данни все пак са основание изследванията и публичната политика около никотина да започнат да включват и бащите.