Един на всеки около 2 хил. души по света страда от лупус. В България честотата на рядката, системна, автоимунна болест е под 50 случая на 100 000. Защо го наричат Велеикият имитатор, кои са основните му симптоми и има ли лечение, обясняваме в Международния ден за информираност за заболяването лупус – 10 май. 
 
Кожата, сърцето, ставите, кръвта, белите дробове, нерваната система, са основните части от тялото, които биват засегнати от болестта. Тя създава антитела, които унищожават здрави тъкани. Те са причина за възникването на възпаления, болка и увреда на различните органи. 
 
Заболяването варира от лека до по-тежка форма, която може да доведе до фатален край за болния. При него се наблюдава периодично влошаване на симптомите и ремисии, в които състоянието на пациента се подобрява. 
 
Близо 5 млн. по света имат лупус, който засяга предимно жени в детеродна възраст – между 15 и 44 г. Има и много случаи на деца, както и мъже.

Видове 

  • Дисковиден лупус - засяга предимно кожата или тези части на тялото, които са изложени на слънце, като например главата и лицето. Характеризира се с различни по големина кожни лезии (плаки). Понякога се наблюдават плешиви части на скалпа.
  • Системен лупус еритематозус – протича с възпаление в различни тъкани и органи, характеризира се с развитие на васкулит и периваскулит. Антителата, които се образуват вследствие на заболяването се свързват с "плуващи" в кръвта молекули. Така се образуват имунни комплекси, които се отлагат в по-малките съдове и предизвикват възпаление, както и допълнително увреждане на околната тъкан.
  • Лекарственоиндуциран лупус – появява се заради прием на определени лекарства. При него се появяват плевроперикардно възпаление, повишена температура, кожен обрив и артрит. Симптомите често отшумяват, ако приемът на медикамента бъде спрян.
NEWS_MORE_BOX

 

Системният лупус е сред най-често срещаните. Неговите основни симтоми са отпадналост и умора, липса на апетитм, загуба на тегло, обриви по кожата, разреждане на косата, увреждания на белите дробове и сърцето, бъбреците, промени в кръвта като анемия и други. 

Лечение


Автоимунното състояние не може да бъде излекувано напълно. Пациентите могат само да ползват терапия, чрез която да предпазят органите си и да постигнат ремисия. Лекарите предписват нестероидни противовъзпалителни медикаменти, кортикостероиди, хидроксихлороквин, имуносупресори при обостряне на състоянието. И препоръчват на пациентите да се хранят здравословно, да имат достатъчно физическо натоварване, както и да избягват стреса, ако искат да се чувстват по-добре. Болните трябват да ходят редовно на консултации при ревматолог.