Доц. д-р Иван Костов е завършил висшето си медицинско образование в МУ-София през 1997 г. Специализира акушерство и гинекология в УАГБ „Майчин дом“. През 2014 г. става доцент по акушерство и гинекология.
 
Има богата следдипломна квалификация по: ултразвук в акушерството и гинекологията, колпоскопия, гинекологична ендокринология, оперативна гинекология, детско-юношеска гинекология, лапароскопия в гинекологията, роботизирана хирургия в гинекологията на робот Da Vinci, както и множество специализации. 
 
Специализира гинекологична хирургия в Германия, оперативно акушерство в Израел, лапароскопия в гинекологията в Германия и Франция, ендоскопска хирургия във Фрация, урологична гинекология в Словения, роботизирана хирургия в гинекологията в Италия и Турция.
 
Трудовият му път започва от „Майчин дом“ като специализант по акушерство и гинекология и клиниката по оперативна гинекология на „Пирогов“ вече като лекар специалист. 
 
През 2006 – 2008 г. става началник отделение в клиника по обща и онкологична гинекология във ВМА. През 2008 г. е назначен за изпълнителен директор на Втора АГ болница „Шейново“. Длъжността изпълнява до 2010 г., след което става председател на борда на директорите на същата болница за периода 2011 – 2012 г. 
 
От 2014 г. до момента е член на експертния съвет към Държавен фонд за асистирана репродукция към здравното министерство.
 
Изпълнителен директор е на Първа АГ болница „Св. София“ от 2012 г. до април тази година. В момента е изпълнителен директор на най-голямата акушеро-гинекологична болница в страната - УАГБ "Майчин дом" - София.
 
 
 
- Доц. Костов, наскоро поехте ръководството на Университетска болница “Майчин дом”- София. Това е третата специализирана АГ болница, на която ставате изпълнителен директор. На амбиция, на щастлива случайност или на лични качества, доказани  в работата се дължи това?
 
Не съм се стремил към този пост, но за мен е чест и огромно удовлетворение да поема управлението на най-старата и най-авторитетна акушеро-гинекологична болница у нас. В същото време това е и възможност да дам всичко от себе си, за да се развива тя успешно като едно модерно лечебно заведение. Разбира се, знанията и опитът, които съм придобил по времето, когато съм управлявал двете големи столични общински АГ болници, несъмнено ще ми бъдат от полза. В същото време си давам сметка, че това е една огромна отговорност, защото е изключително важно да мислим с поглед към утрешния ден. Затова ще призная, че поемам мандата си като мисия. Що се отнася до двете общински АГ-болници, на които съм бил директор - „Шейново“ и „Света София“ - и занапред ще работим като партньори и приятели, в условията на градивна конкуренция.
     
- В какво състояние заварихте болницата? 
 
Поех болницата в стабилно финансово състояние. Това е един положителен факт и той следва да бъде оценен високо, като се има предвид, че тук се приемат най-тежките и усложнени случаи от цялата страна, не само на раждания, но и на пациентки с тежка гинекологична патология. Не случайно имаме три клиники по патологична бременност, в „Майчин дом“ се намира и най-голямата неонатология в страната, имаме и изключително добре работеща клиника по анестезиология, реанимация и интензивно лечение. Работим в условията на конкуренция и е естествено, за да бъдем предпочитани да се стремим да предоставим най-качествената медицинска услуга.  
     
- Болницата събира най-високо квалифицираните специалисти в акушерството и гинекологията, в неонаталогията. Какво все пак не ѝ достига и как смятате да го постигнете?
 
Да, така е, част в екипа ни са най-изявените специалисти в своите области. За мен е удоволствие да назова името на неонатолога проф. Боряна Слънчева, на ръководителя на Родилна клиника проф. Асен Николов. В „Майчин дом“ са базирани две катедри на столичния Медицински университет – по акушерство и гинекология с ръководител проф. Виктор Златков и по анестезиология и интензивно лечение. Имаме над 15 водещи специалисти в акушерството и гинекологията и двама национални консултанти – проф. Слънчева и проф. Златков. Това е един сериозен човешки потенциал, който е предпоставка за растеж и развитие. По-точно това е една от основните предпоставки. Технологичното обновление и разширяването на потрфолиото от услуги са другите две, на които ще разчитаме, за да запазим мястото си не само на българския пазар на медицински услуги, но и да се развиваме като международен център. За нас тази перспектива е съвсем реална, като имам предвид факторите, които посочих.  
 
- Правите първите си стъпки като ръководител, как Ви прие екипът на болницата?
 
Прие ме приятелски, за което съм благодарен. Заварих една здрава, градивна атмосфера, усетих стремеж към креативност. Това е едно добро начало. 
NEWS_MORE_BOX
 
 
- Вероятно, сред тези хора има Ваши учители?
 
„Майчин дом“ е Алма Матер на българското акушерство и гинекология с вековна история. Тук и аз, и стотици мои колеги сме се формирали, придобили сме знания, опит, научили сме се на професионализъм. Да, част от моите учители работят все още тук и за мен е радост да бъда в един екип с тях.
 
- А какво място е отредено на младите, на специализиращите лекари в болницата?
 
Академичната атмосфера е най-същественото условие за тяхното развитие. С гордост мога да кажа, че университетското начало в „Майчин дом“ е защитено. Атмосферата в болницата ни е такава и младите колеги, които са избрали да специализират при нас са направили един добър избор. Това е идеалната среда за тях, а това е  много важно. В същото време им трябва силна мотивация и желание за работа, за да преследват целите си и да ги постигат. Забелязвам обаче едно залитане към комерсиалното, което не е добро. Специализантът, младият лекар първо трябва да даде всичко от себе си и след това да очаква признание. Нашата специалност е трудна, изисква много всеотдайност и много търпение. Професионализмът в акушерството и гинекологията не се формира за един ден, това става бавно и с усилия. Да научим тези млади хора на професионална етика за нас като техни преподаватели е също толкова важно, колкото и да им предадем знанията по специалността. И ние го правим, защото етиката е част от медицината, от медицинската професия въобще.  
 
- Вече споменахте, че са налице всички предпоставки, за да стане Университетска болница „Майчин дом“ и център с международно значение. Бихте ли конкретизирали?
 
Да, имаме сили и възможности да приемаме и обслужваме болни от други страни, главно от Балканския регион, защото нивото на нашите специалисти по нищо не отстъпва от световното. А, както вече отбелязах, стремежът ни е да заложим на модерните технологии и да развиваме съвременно портфолио от услуги, които са съобразени с потребностите, респективно с търсенето. В конкретика намерението ни е да развиваме онкогинекологията, лапароскопската хирургия и инвитро направлението. Ще заложим максимално на третичната профилактика, т.е. на оперативните интервенции, като замисълът е да въведем лапороскопските интервенции и  да постигнем ръст от 30% годишно. Така в близките 2-3 години тази дейност ще стане една от най-застъпените. По наша преценка можем да привлечем пациенти от съседните страни – Македония, Сърбия – най-вече близките до нас източни райони, Северна Гърция, Северна Турция. Аз добре познавам турската медицина, която е на много високо ниво. Бил съм на специализации в Турция и съм убеден, че ние по нищо не им отстъпваме и можем категорично да приемаме и лекуваме техни болни.      
 
- Какви са плановете Ви по отношение на пациентската удовлетвореност?
 
Естествено, ще се стараем да предлагаме високо качество на услугите, добро отношение и  портфолио, което покрива конкретните потребности на конкретните групи пациентки. Ще дам пример. Едно от направленията, които смятаме да развиваме е диагностиката и лечението  на рака на млечната жлеза. Известно е, че той е най-честата ракова локализация сред жените, логично е да отворим вратите си за всички, които имат нужда от такава помощ. 
 
- Много често в последните години се говори за липсата на адекватна женска консултация и проследяване на бременността. Имате ли предложения в тази посока?
 
Това е истината, за съжаление. У нас няма женска консултация, а проследяването на бременните е хаотично. Що се отнася до нашата болница, още през септември ще започнем   да предлагаме пакет за наблюдение на високорискови бременности и на бременни след процедури за асистирана репродукция. Броят на тези жени като цяло нараства през последните години, известно е, че в много случаи след инвитро процедури се получават многоплодни бременности, а те изискват прецизно и висококомпетентно наблюдение.      
 
- В тази връзка искам да Ви попитам как бихте оценили състоянието на акушеро-гинекологичните болници и родилните отделения в страната? 
 
Имаме изключително добре подготвени специалисти, а разкриването на много частни болници през последните години предопредели и силно конкурентната среда, в които работим. В същото време част от болниците са с изключителна натовареност, те поемат най-тежките случаи, особено университетските. По тази причина мисля, че специализираните АГ болници трябва да се разделят като статут и финансиране от останалите АГ отделения и клиники. Ще дам пример с „Майчин дом“. Ценя много сътрудничеството и партньорството с колегите от другите болници, но е факт, че при нас идват най-тежките и усложнени случаи от цялата страна, в това число и от водещи частни клиники. Ние поемаме най-сериозната и проблемна патология, това трябва да бъде забелязано и оценено.       
 
- Какво трябва да се промени в майчиното и детското здравеопазване според вас? Да започнем с най-елементарното - нормално ли е клиничната пътека за раждане да е оценена на 580 лв.?
 
По начало не е ясен принципът на оценяване за различните специалности. Демографският  срив у нас е пагубен, очевидно е, че трябва да се търсят по-ефикасни решения. И на конкретния въпрос – естествено, че 580 лв. за раждане е една крайно недостатъчна сума.     
 
- А има ли място таксата „избор на екип“,  ако говорим за стандарт на здравеопазването?
 
При сегашните условия – да. Това е едно важно перо за болниците, които изпитват много големи затруднения, защото изпитват на гърба си последиците от недофинансирането в здравеопазването. 
 
- От какво страда най-много българският лекар днес?
 
На българския лекар му липсва самочувствие. Обществото не познава истинското лице на професията, не разбира трудностите, с които тя е свързана. Всеки иска да получи най-доброто, в същото време цените на всичко – от имотите до дрехите, хранителните продукти и битовите услуги вече са достигнали до средноевропейските. Трудът на лекаря обаче е оценен в пъти по-ниско. За какво говорим тогава? Обидно е лекарят да получава пари под масата, обидно е и за него, и за пациента.