Диуретиците са традиционни лекарства в лечението на хипертонията. При необходимост от комбинирана терапия те са втори основен компонент. Диуретиците понижават артериалното налягане чрез увеличаване излъчването на натрий и течности, като по този начин намаляват обема на циркулиращата кръв и натоварването на сърцето.

 

Те силно увеличават диурезата, по тази причина се препоръчва приемът им да е сутрин, а не вечер преди сън.
Представители на групата са: Indapamide, Chlortalidone, Hydrochlorothiazide, Furosemide, Spironolactone и др.


 

Основното терапевтично приложение на диуретиците е при различни оточни състояния, дължащи се на задръжка на течности в организма, както е при сърдечна недостатъчност. Такива случаи се предпочитат т.нар. бримкови диуретици. Те са с мощно действие – извличат повече от 20% от течностите.

 

Диуретиците са по-ефективни, когато се използват в комбинация с други антихипертензивни лекарства. Те елиминират риска от задръжка на течности, причинена от другите антихипертензивни.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Нежелани ефекти. Тиазидните диуретици (Indapamide, Chlortalidone, Hydrochlorothiazide) намаляват количеството на калий и магнезий в организма, което се проявява с появата на мускулни крампи,.понякога възниква сериозна сърдечна аритмия Повишават нивото на калций. Това е причина за повишаване на пикочната киселина и подагрозни кризи. Възможно е да се развие сексуална дисфункция при високи дози. 

 

Лечението с диуретици изисква редовен мониторинг на електролитния баланс, въглехидратния и липиден профил.

 

В зависимот от лекарството режимът на приложение на диуретиците е различен. Hydrochlorothiazide има диуретичен ефект в продължение на 12ч. Най-често се предписва един или два пъти дневно.


Мощните бримкови диуретици (Furosemide) имат ефект над 48ч. При тях дозирането се извършва три, четири пъти седмично в зависимост от състоянито на пациета.