Нивото на калия в организма е един от най-важните фактори, определящи здравето и съответно липсата на такова. Намира се основно вътре в клетките и то най-вече в  мускулните. Обмяната му е в пряка зависимост с нивата на серумния натрий и водата в тялото. Редица първични и компенсаторни механизми отговарят за поддържането на тяхите нормални нива, но не винаги това е напълно успешно.

 

Калиевият недостиг може да е напълно безсимптомен, но и да доведе до тежки, животозастрашаващи състояния. Най-често предизвиква слабост, апатия, загуба на тонус. В по-тежки случаи ритъмни сърдечни заболявания, парези и парализи. Трайно ниският, по една или друга причина, калий може да рефлектира в увреждания върху бъбреците по типа на т.нар. хипокалиемична нефропатия.



Колко различни причини за нисък калий има?

Най- общо те се делят на три групи. От една страна стои недостатъчният внос поради недоимъчно хранене или анорексия. От друга са по-честите случаи на неговата свръгхголяма загуба. В това число спадат всички блестни състояния на стомашно-чревния тракт като диария, повръщане, сонди, дренажи и т.н. Калият намалява и на фона на лечението на оточните синдроми с диуретици, ендокринните заболявания с хормонални и кортикостероидни препарати и т.н. Приемът на диуретици води до повишено отделяне на урина от органима, като това е ценно и незаменимо при редица болестни състояния. Във всички случаи обаче нивата на електролитите (калий, натрий, хлор) трябва да се следи редовно и да се противодейства на сериозните им колебания.


Съществуват, макар и редки, бъбречни заболявания и синдроми, които водят до повишено излъчване на калий с урината (тубулна ацидоза, синдром на Liddle, Fanconi и др). Сходно явление се наблюдава и при други бъбречни заболявания като например хроничните гломерулонефрити и пиелонефрити.

 

 

Има обаче и случаи на злоупотреба с диуретици и лаксативи, които са с цел „отслабване“.

Освен за лечение на реално заболяване, нерядко се наблюдава свръхупотреба на тези медикаменти без медицинско показание. Това се наблюдава по-често при жени и то във възрастта между 20 и 40 години. Обикновено злоупотребата е с цел намаляване на телесното тегло, като в повечето случаи привикването е на психологическо ниво и изисква постепенно покачване на дозите. 

 

Не става въпрос само за хора със склонност към анорексия и булимия. В много случаи към това пристъпват несъзнателно и тези с леко наднормен тегло и склонност за задържане на течности. В един момент се преминава границата на „фалшивите“ отоци, като те започват да стават съвсем реални. Трудно е да се определи кога настъпват реалните бъбречни увреждания от ниските калиеви нива и форсиране на бъбречната функция. Във всички случаи обаче това настъпва.


Какво се случва в бъбреците при хипокалиемичната нефропатия?

В следствие на диуретиците през бъбреците се губят вода, натрий и калий. В клетките им се формират множество микроскопични мехурчета (вакуоли). В бъбречните каналчета настъпват процеси на увреждане, вторично задебеляване и регенерация. Междуклетъчните пространства се изпълват с нетипични за тези зони клетки.

В следствие на хипокалиемичната нефропатия се формират реални отоци по краката и около очите. Особено характерно е бързото им образуване и изчезване. Дори при съвсем минимални диетични грешки с прием на повече храна, вода или готварска сол се наблюдава мигновено задържане на течности. Бъбреците имат смутена концентрационна способност и относителното тегло на урината е ниско.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Количестото формирана урина намалява, като ако се изследва филтрационната способност на бъбреците, тя е с намален капацитет (намалена гломерулна филтрация). Рядко има покачване на артериалното налягане или други оплаквания. В изследванията обаче се откриват ниски нива на калий, натрий, дехидратация, както и малко количесто белтък в урината.

 

Ако злоупотребата е прекалено дълга или въобще не спре, то във всички случаи това би довело до трайни промени в бъбреците и хронична бъбречна недостатъчност. Важно е да се знае, че приемът на лекарства трявба да става под строг и редовен лабораторен и лекарски контрол. Използването на подобни сериозни лекарствени субстанции с цел иползване на техните странични ефекти е напълно недопустимо.