Ако след отваряне на дихателните пътища не се появи дишане се налага да се започне изкуствено дишане "уста в уста". В случай, че оказващият първа помощ не е сигурен дали е налице дишане, отново трябва да пристъпи към обдишване, тъй като със сигурност няма да навреди. В същото време, ако не се извърши своевременно – ще доведе до смъртен изход.


Начините за изкуствено дишане са два – „уста в уста“ и „уста в нос“, който се прилага в случаите на наранявания в областта на устата.


Дишането „уста в уста“ започва с поставяне на едната ръка върху челото на пострадалия и избутване на главата назад, за да се осигури дихателен път. С палеца и показалеца на същата ръка се затварят ноздрите на пострадалия. С върховете на пръстите на другата свободна ръка се повдига брадичката.
След дълбоко поемане на въздух устните се долепят херметически до тези на пострадалия. Издишва се два пъти в устата на пострадалия – до 1-1,5 секунди на издишване, като е от значение всеки път преди издишването, то да се предшества от дълбоко поемане на въздух.



Не трябва да се пропуска да се следи дали гръдният кош на пострадалия се повдига. Ако това повдигане е налице – означава, че достига достатъчно въздух до белите дробове.


В противен случай е необходимо да се провери дали е осигурена проходимост към дихателните пътища. Важно е да бъде направен предварителен оглед и за наличие на чужди тела в устната кухина.


В случай, че гръдният кош се повдига, след второто издишване се прави проверка за наличие на пулс. Ако се появи спонтанно дишане и е налице пулс – обдишването спира и е необходимо да бъдат потърсени средства за затопляне на пострадалия.


При липсата на пулс и дишане се пристъпва към изкуствено дишане и сърдечен масаж.


Изкуственото дишане „уста в нос“ се налага в случаите, при които е налице счупване в областта на челюстта, при рани на устата, както и при спазми на дъвкателната мускулатура. Тук е от значение да държим устата на пациента затворена, за да не излиза въздухът.


Към първа част на материала