В ерата на имунизациите инфекциозното заболяване дифтерия е намалило значително своята честота. В голяма степен се променя и клиничната картина при боледуващите – често заболяването се развива по-леко и прогнозата е добра. Като основна причина за заразяването с дифтерия се посочват пропуските в имунизационния календар.


Дифтерията е остро инфекциозно заболяване, което се предава от болен или заразоносител. Механизмът на предаване на инфекцията е основно въздушно-капков (от заразени пръски слюнка при говор, кашляне и кихане), но е възможно и заразяване по контактно-битов път – чрез заразени предмети, поради известната устойчивост на микроорганизма в околната среда.


Входна врата на инфекцията могат да бъдат както лигавиците на дихателните пътища, така и рани по кожата, конюнктивата или през лезии по външните полови органи. В мястото на навлизане и размножаване на бактериите се образуват мръсносиво-бели налепи, които могат да приличат на мембрани – откъдето идва и наименованието им псевдомембрани или лъжливи мембрани.



Характерно за бактериите, причиняващи дифтерия - Corynebacterium diphtheriae е, че изработват токсин, който прониквайки в кръвта достига до различни органи – сърце, бъбреци и съответно предизвикват увреждания в тези органи.


В зависимост от мястото на проникване на бактериите се наблюдават различни симптоми. При засягане на гърлото и сливиците се наблюдава първоначално зачервяване, впоследствие се образуват т.нар псевдомембранозни налепи, които в началото се отделят по-лесно, но на по-късен етап при опит за отстраняване стават болезнени и е налице кървене. Болните са с влошено общо състояние, висока температура и увеличени регионални лимфни възли.


За диагностициране на заболяването от значение е характерната клинична картина – специфичният вид на налепите и вземането на секрет за микробиологично изследване.


Секретът от гърлото се взема по определен начин, за да може изследването да не бъде компрометирано - при съмнение за дифтерия секрет се взема от границата между мембраните и здравата тъкан.

 

NEWS_MORE_BOX


Материалът се взема с шпатула, чрез натиск върху езика надолу, важно е секретът да не бъде смесен със слюнка. Най-добре е материалът да бъде взет сутрин, преди приема на храна или течности. Единствено пациентът може да изплакне устната кухина с малко количество вода, без да го гълта.


От значение транспортиране на материала в транспортна среда възможно най-бързо след вземането му или съхраняване в хладилник при температура между 2 и 8 ˚.


Ларинксът също може да бъде засегнат – чрез директно навлизане на бактериите през лигавицата му или по съседство от сливиците и фаринкса. Засягане на носната лигавица също е форма на заболяването. Характеризира се с серозно-кръвенист секрет и отново образуването на псевдомембрани, които при опит са трудни за отстраняване.


Секретът от носната кухина се взема с въртеливо движение на тампона от двете ноздри. След това се поставя в транспортна среда и се носи до съответната лаборатория, където правят посявка на материал за микробиологично изследване.


При засягане на очите, кожата или половите органи се взема секрет от мястото на възпаление и отново се назначава микробиологична диагностика.


При изолиране на бактериите задължително се прави и антибиограма, чиято цел е установяване на най-подходящия антибиотик, на който изолираните микроорганизми са показали чувствителност.


Важно значение за правилната и точна диагностика е материалите за изследване да бъдат взети преди започване на каквото и да било антибиотично лечение, тъй като може да се получат фалшиво отрицателни резултати и инфекцията да бъде само временно потисната.


От кръвната картина се установява повишено количество на левкоцити, както и високи стойности на СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите).


След преболедуване се придобива траен имунитет срещу заболяването. 3817