52-годишен мъж постъпва в спешно отделение, придружаван от жена си. По нейни данни пациентът е бил наред до преди 30 минути, след което е започнал да се държи необичайно. По време на прегледа той е в съзнание, знае името си, но е дезориентиран за време и място. Пациентът изпълнява команди, има силен радиален пулс, кожата му е леко бледа, студена и влажна на допир. Респираторната му честота е леко увеличена, но не е в респираторен дистрес. Когато е попитан какво се е случило, той отговаря, че няма спомен и не знае как се е озовал в болницата. 
Поради съмнения за инсулт се прави консултация с невролог. От прегледа няма данни за травма. Зениците на пациента са леко разширени, еднакви и реагиращи на светлина. Няма парализа на лицевия нерв, говорът му не е забавен и няма неврологичен дефицит. Направени са компютърна томография и ядреномагнитен резонанс на глава, които не показват данни за наличен инсулт и затова предполагаемата диагноза се изключва. 

Виталните му показатели са: кръвно налягане 132/84 mmHg, сърдечна честота 102/мин, респираторна честота 12/мин, сатурация 97%.

При разговор с жената на пациента се разбира, че той е с диабет, но не е имал проблеми с кръвната захар от няколко години. Във връзка с това е измерена кръвната му захар и е установено, че нивото и е 2,8 mmol/l. Веднага му е администрирана глюкоза и след 30 минути той вече е напълно ориентиран за време, място и собствена личност. Обяснено му е, че е имал епизод на хипогликемия.



Хипогликемията е състояние, при което нивото на кръвната захар е под нормалното.


Най-честата причина за хипогликемията е прекомерно или неправилно лечение с инсулин при диабетно болни. Това може да се случи и при диабетици, които се хранят по-малко от обикновено, тренират повече от колкото трябва или са приели прекомерно количество алкохол. Също така има заболявания, които могат да доведат до хипогликемия: бъбречна недостатъчност, някои тумори като инсулином, болести на черния дроб, хипотиреоидизъм, гладуване, тежки инфекции и др.


Глюкозното ниво, което дефинира хипогликемията, е вариабилно. При хора, които имат диабет, нива под 3,9 mmol/l са достатъчни за диагноза. При възрастни без диабет нива под 2,8 mmol/l след гладуване или спортуване са достатъчни. При новородени нива под 2,2 mmol/l или под 3.3 mmol/l, ако има презентирани симптоми, са индикация за хипогликемия.


Мозъчният метаболизъм е напълно зависим от непрекъснатата доставка на глюкоза с кръвта. Когато настъпи хипогликемия мозъкът е първият орган, който е афектиран. Когато нивото на глюкозата падне под 3,6 mmol/l при повечето хора се наблюдава ментално засягане, под 2,2 mmol/l се наблюдава нарушения в координацията и говора, ако нивото на глюкозата продължи да пада може да се наблюдават гърчове, а достигне ли 0.55 mmol/l повечето неврони губят своята функция, което се манифестира с кома.


Генерализираните симптоми, които се наблюдават, включват разтрисане, тахикардия, изпотяване, нервност, разширени зеници, гадене и главоболие. Освен тях се засяга централната нервна система, което се изявява с: неправилна преценка, депресия, смяна на настроения, емоционална нестабилност, парестезия (изтръпване, чувство за бодежи), апатия, летаргия, замъглено или двойно виждане, трудност при говорене, забавена реч, атаксия (нарушено равновесие), парези и парализи на крайниците, главоболие, припадъци, гърчове, ступор (двигателно обездвижване при запазено съзнание) и кома. Не всички симптоми са изразени при всеки случай хипергликемия. Всеки случай е различен и зависи от обстоятелствата, нивото на кръвната захар и самия организъм.

Тъй като при хипергликемията основно се засяга централната нервна система е характерно диференциална диагноза да се прави с мозъчни заболявания. Поради разнообразната клинична картина е най-вероятно да става въпрос за огнищен процес ( процес, който е локализиран в точно определено място). Такава огнищна симтоматика е най-характерна за мозъчния инсулт.

 

Мозъчният инсулт настъпва, когато има нарушение на кръвоснабдяването в определен участък от мозъка, което възпрепятства доставката на вещества с кръвта. Едно от тези вещества е и глюкозата, което обяснява сходствата в клиничната картина. При мозъчния инсулт може да се види всеки един симптом от изброените при хипергликемията, но най-чести са - парализа или парестезия едностранно в областта на лицето или някой крайник, забавена реч, нарушено зрение, атаксия, главоболие, дисфагия ( трудно преглъщане) и нарушено съзнание. 

 

Наличието или отхвърлянето на диагнозата мозъчен инсулт става с образно-диагностични методикомпютърна томография и ядреномагнитен резонанс на глава. При нарушения в кръвоснабдяването на мозъка се наблюдават характерни изменения в мозъчната тъкан и диагностицирането на инсулта е сигурно. От друга страна доказването на хипогликемията става чрез измерване на кръвната захар. Това става с наличен глюкомер. Нормално всеки диабетик има собствен глюкомер, за да може да следи нивата на кръвната си захар.

 

Лечението при диабетците с хипогликемия  цели бързо покачване на кръвната захар. В болнично заведение това става с администрация на орална глюкоза, а извън него може да стане с прием на храни и напитки, съдържащи захар (сок, мед и др.). Освен това трябва да се уточни причината за хипогликемията, за да може успешно да се предотвратят следващи хипогликемични епизоди. При по-тежки случаи, когато не е препоръчително да се дават медикаметни орално, се преминава към венозно медикаментозно лечение, с цел да се предотврати аспирация.

 

Хипогликемията при диабетиците е неизбежна в някои случаи. Ако тя е честа може да се стигне до проявата и без сигнификантни предупреждаващи симптоми. Това води до неосъзнато за пациентите хипогликемично състояние, а то от своя страна може да доведе до разгръщането на картина на тежка хипогликемия с последващи усложнения. Затова при болните с диабет основна стъпка е превенцията.

 

Целта при ендокринолозите е минимализирането на риска от хипогликемия, в комбинация с постигане на добър гликемичен контрол. Това става с изготвяне на адекватен план за прием на инсулин, добре следена кръвна захар, индивидуализиране на терапията и запознаване на болните с рисковите ситуации, които могат да възникнат в хода на тяхната терапия.