51-годишен мъж постъпва в белодробно отделение с данни за непродуктивна кашлица (без наличие на храчки) от последната една година , периодична температура и 9 кг загуба на тегло. Преди 15 години е боледувал от белодробна туберкулоза, за която е преминал пълен курс на анти-туберкулозна терапия. По време на физикалния преглед са установени инспираторни хрипове (хрипове, по време на вдишване) в десния бял дроб. Лабораторните изследвания показват наличие на анемия, и повишено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите – показател за налично възпалително заболяване).


Рентгенографията на гръдния кош показа сянка в областта на горния и средния десен лоб. Радиологичната диференциална диагноза е туберкулоза, саркоидоза и карциноматозен лимфангит. В този случай вторичното активиране на туберкулозата е силно подозрително, като се имат предвид както клиничните, така и рентгенологичните находки. Поради възможността за хистологично разграничаване на тези три заболявания е взета биопсия на белите дробове, която е показала наличието на грануломи, характерни за саркоидозата.

 


Разграничаването на саркоидозата и туберкулозата може да бъде предизвикателство. Основнaтa локализация и при двете болести най-често е в белите дробове, в съчетание с общи симптоми като повишена температура, неразположение, слабост и загуба на тегло. И двете заболявания формират грануломи.

 

Грануломите са огнища на инфекции, които съдържат различни видове клетки. Заболявания като саркоидозата и туберкулозата образуват специфични грануломи, на базата на които хистологично могат да бъдат разпознати. Туберкулозата образува т. нар. „казеозен“ гранулом, а саркоидозата – „неказеозен“ гранулом.

 

Саркоидозата е хронично, мултисистемно възпалително заболяване с неизвестна етиология, характеризиращо се с наличието на неказеозни грануломи в различни органи.

 

Причината за саркоидозата е неизвестна, но лекарите смятат, че това е резултат от реакция на имунната система на организма към неизвестна субстанция. Някои изследвания показват, че инфекциозни агенти, химикали или анормални реакции към собствените протеини на организма могат да бъдат причина за образуването на грануломи при хора, които са генетично предразположени.

 

Въпреки че белите дробове са най-често засегнатият орган, саркоидозата може да засегне също очите,  кожата, лимфните възли, слюнчените жлези, сърцето, далака, черния дроб и нервната система. 

 

Туберкулозата е потенциално сериозна инфекциозна болест, която засяга главно белите дробове. Бактериите, които причиняват туберкулоза, се разпространяват от един човек на друг по въздушно-капков път чрез кашлица и кихане.

 

В някои случаи организмът може да съдържа бактериите, които причиняват туберкулоза, имунната система обикновено може да попречи на болестта да се развие. Поради тази причина лекарите разделят туберкулозата на латентна и активна.

 

При латентната има налична туберкулозна инфекция, но бактериите са в неактивно състояние и не предизвикват никакви симптоми. Латентната туберкулоза може да премине в активна.

 

Активната туберкулоза дава клинична изява, като това може да се случи през първите няколко седмици след заразяването или няколко години по-късно.

 

Туберкулозата може да засегне и други части на тялото като бъбреците, гръбначния стълб или мозъка. Когато туберкулозата се локализира извън белите дробове, признаците и симптомите варират според участващите органи. Например туберкулозата на гръбначния стълб може да се прояви с болка в гърба, а в бъбреците може да предизвика хематурия (кръв в урината).

 

Клиничните и рентгенологични особености на туберкулозата и саркоидозата са доста припокриващи се и затова често съществува диагностична дилема.

 

За диагностициране на саркоидозата се използва комбинация от клинични, радиологични и хистологични критерии, които са сходни с тези при туберкулозата. По този начин доказването и представлява голямо предизвикателство в ендемичните за туберкулоза страни. Тестът на Манту, компютърната томография и биопсиите на бронхиалните лимфни възли и белите дробове са диагностични методи, които играят важна роля в диагностицирането на саркоидозата.

 

Диагнозата се установява най-сигурно, когато клинико-рентгенологичните данни са подкрепени от хистологични данни за неказеозни грануломи. В последните години, като допълнение към диагностичната трудност, има няколко случая на съвместно протичане на саркоидоза и туберкулоза при пациенти, следователно саркоидоза и туберкулоза при един и същ пациент не се изключват взаимно и трябва да се докаже или отхвърли наличието и на двете заболявания.

 

При лечението на саркоидозата няма утвърден лекарствен препарат. Въпреки това в повечето случаи болестта изчезва с времето, тоест самоограничава се. При по-тежки форми, изявяващи се с по-сериозни симптоми, се прилага лечение с кортикостероиди, на което пациентите реагират много добре. Лекарства, които потискат имунната система също могат да бъдат избор на терапия при саркоидозата.

 

Лечението на туберкулозата отнема много повече време, отколкото времето за лечение на други видове бактериални инфекции. За активна туберкулоза трябва да се приемат антибиотици между шест и девет месеца. Точните лекарства и продължителността на лечението зависят от възрастта, общо състояние, засегнатия орган и наличието на лекарствена резистентност.

 

Лекарите смятат, че честотата на пациентите със саркоидоза се е увеличила през последните две десетилетия. Това може да бъде свързано с по-доброто опознаване на болестта, наличието на по-добри диагностични методи и способността на лекарите да я разграничат от туберкулозата.