64-годишен мъж постъпва в неврологично отделение с едномесечни данни за бързо прогресираща слабост, включваща булбарните мускулите (на фаринкса и устната кухина), както и тези на горните и долните крайници. Първият симптом е бил болка в областта на врата и рамото, която се разпространява към ръцете му. Болката е отзвучала една седмица по-късно след терапия с НСПВЛ (нестероидни противовъзпалителни лекарства).
В рамките на следващия месец той развива бързо прогресираща слабост на горните крайници, повече в дясната половина. От време на време усеща изтръпване, но не забелязва никаква сензорна загуба (загуба на усет). Две седмици по-късно съобщава за затруднения при дишане и преглъщане, както и промяна в гласа. След булбарните симптоми се развива и слабост на долните крайници. Забеляза се слаб тремор на горните и долните крайници.
Физикалното изследване дава данни за умора, загуба на тегло (загуба на 12 кг през последните 6 седмици) и тревожност. Симптомите му са с грипоподобен характер. Пациентът съобщава за червено петно на десния глезен един месец преди появата на болка и слабост, но такова не е открито по време на прегледа.
Психичният му статус е нормален. Няма налични фасцикулации на езика (потрепвания, дребен тремор). Мускулната слабост се наблюдава в дисталните мускули на горните крайници, заедно с разпространени фасцикулации, обхващащи и горните, и долните крайници. Направени са сензорни тестове. Усетът за леко докосване, убождане, вибрации са без отклонения, с изключение на намалената чувствителност на върха на първите три пръста двустранно. Сухожилно-ставните рефлекси са запазени. Координацията е запазена, но забавена поради слабостта на ръцете. Леко накуцва към лявата страна.
Пациентът има в анамнезата си данни за диабет и синдром на карпалния тунел. Приема метформин и ACE-инхибитор. Живее в извънградска местност, която не е ендемична за Лаймската болест, но съобщава за ухапвания от кърлежи в миналото.
След проведени допълнителни изследвания се установяват резултати, съответстващи на заболяване със засягане на мотоневроните (двигателните неврони). Магнитно-резонансната картина показва многостепенни дегенеративни промени на гръбначния мозък. Клиничната картина насочва към Амиотрофична латерална склероза.
Проведени са и лабораторни изследвания – кръвна картина и имунологични тестове, които показват наличието на Лаймска болест, която е правилната диагноза.
Лаймската болест се причинява от Borrelia burgdorferi. Източник на инфекцията са диви животни (гризачи, таралежи, елени и др.), както и домашни животни (крави,коне, кози). Заразата става чрез ухапване от кърлеж.
По-голяма честота на Лаймска болест има при хора, които живеят или прекарват време в тревисти и силно залесени райони, където има много кърлежи. Важно е да се взимат предпазни мерки в ендемичните за лаймска болест райони.
В началото на заболяването се появява червено петно на мястото на ухапването, подобно на ухапване от ухапване от комар. Това е нормално явление и самостоятелно не показва наличие на лаймска болест.
В рамките на един месец след заразяването се появяват и други симптоми - циркулярен обрив около мястото на ухапване, като в последствие централната част на петното избледнява, което придава на обрива пръстеновидна форма. Това може да се разпространи и към други части на тялото (различни от мястото на ухапване) и се нарича Еритема мигранс, поради мигриращия й характер. Обикновено обривът не води до сърбеж или болезненост. На допир е топъл. Освен кожните симптоми има и грипоподобна картина: втрисане, умора, болки в тялото, главоболие, скованост на врата и увеличени лимфни възли.
На по-късните етапи от болестта към кожните симптоми се добавят ставни и неврологични. Ставните симптоми включват тежка болка и подуване на самите стави, като най-често се засягат коленете, но болката може да мигрира от една става към друга.
Седмици, месеци или дори години след инфекцията може да развие неврологична симптоматика - менингит, парализа на лицето, скованост или слабост I изтръпване в крайниците и нарушено движение на мускулите. Именно късната изява на неврологичните симптоми водят до погрешната диагностика на заболяването.
Амиотрофичната латерална склероза (АЛС) може да се манифестира различно при различните хора. При някои хора се появява затруднение в извършването на ежедневни действия като държане на химикалка или повдигане на чаша, при други може да има промени в говора като постоянна смяна на височината на гласа. АЛС обикновено е заболяване, което има постепенно начало.
Бавната прогресия в комбинация с безболезнена прогресивна мускулна слабост е най-честата начална картина при амиотрофична латерална склероза. Другите симптоми варират, но могат да включват възбудна или отпадна симптоматика, абнормна умора на ръцете и / или краката, неясна реч, мускулни спазми и потрепвания и неконтролируеми периоди на смях или плач. Когато заболяването прогресира и се засегнат дихателните мускули, пациентите се нуждаят от постоянна изкуствена вентилация, която да подпомага дишането.
Амиотрофичната латерална склероза атакува само моторните неврони, сетивата за зрение, допир, слух, вкус и миризма не са засегнати.
Пациентите, лекувани с подходящи антибиотици в ранните стадии на лаймската болест, обикновено се възстановяват бързо и напълно. Антибиотиците, които обикновено се използват за перорално лечение, включват доксициклин, амоксицилин или цефуроксим аксетил. Хората с неврологично засягане могат да изискват интравенозно лечение с антибиотици като цефтриаксон или пеницилин.
Две лекарства в момента са одобрени за лечение на амиотрофичната латерална склероза: рилузол и едаравон. Въпреки това, лечението е предимно симптоматично и не завършва успешно.
Лаймската болест може да се манифестира с неврологични симптоми в голям процент от случаите. В този клиничен случай пациентът има типични картина на амиотрофична латерална склероза, което прави разграничаването им трудно.
Известният български изпълнител Георги Найденов – Гого умира на 64-годишна възраст от лаймска болест след като е погрешно диагностициран с амиотрофична латерална склероза.
