62-годишна жена постъпва в гастроенерологично отделение с повишена температура, жълтеница и коремна болка, придружени от значителна загуба на тегло. При физикалното изследване тя е в тежко, увредено до кахексия състояние (ексцесивна загуба на тегло, измършавяване), с отклонения в психическия статус, жълтеница и изразена хепатомегалия (увеличен размер на черния дроб).

 

Лабораторните изследвания показват холестаза (застойна жлъчка) със запазена чернодробна функция. Направена е компютърна томография на корем, при която се вижда увеличен черен дроб с огромна окръглена маса в десния лоб, разпростираща се и до левия лоб и инфилтрираща чернодробния хилус, което е довело до дилатация на жлъчните пътища и обструкция на дясната портална вена. Компютърната томография на гръдния кош показва множество двустранни белодробни възли, които са калцирани. Клинично и рентгенологично, пациентката има данни за напреднало неопластично заболяване.



Направени са серологични тестове за Echinococcus, с цел да се изключи ехинококова киста, но резултатите се оказват положителни. Поставя се диагноза – ехинококоза, която е установена на базата на образна диагностика и серологични резултати.

 

Кистична ехинококоза е зооноза, причинена от инфекция с ларва на тения на рода Echinococcus. E. granulosus и E. multilocularis са най-важните представители на тенията по отношение на тяхното значение за общественото здраве.

 

Кучешката тения във възрастната си форма паразитира в хищници – куче, вълк, чакал и др. Ларвата се развива във вътрешните органи на различни бозайници, най-често тревопасни. В ролята на междинен гостоприемник често може да се окаже човекът. Той случайно може да погълне жизненоспособни яйца, които са били изхвърлени с фекалиите на крайния гостоприемник.

 

Онкосферните яйца нахлуват в червата, където се излюпват, след това пробиват чревната стена и с кръвта и лимфата достигат вътрешните органи. Черният дроб действа като първи филтър за хидратидни ларви, което го прави най-често засегнатият орган, следван от белите дробове, бъбреците и мозъка. След като се „настани“ в органа, онкосферата се превръща в т.нар. хидатиден мехур. Диаметърът на хидратидния мехур постепенно расте и притиска околните тъкани и по този начин ги уврежда.

 

Земеделците и фермерите, живеещи в селските райони, където имат контакт с животни като кучета или овце, са изложени на по-висок риск за развитие на инфекция (51,3% - 75%). Най-вероятната причина при останалите пациенти е поглъщането на замърсени, недопечени храни или сурови зеленчуци.

 

Клиничните прояви на ехинококозата са променливи. Повечето пациенти инфекцията протича безсимптомно продължителен период от време. Някои кисти могат да доведат до дисфункция на засегнатия орган като жлъчна обструкция, цироза, бронхиална обструкция, обструкция на бъбречния отток, повишено вътресъдово и вътречерепно налягане и хидроцефалия. Най-честото усложнение, асоциирано с разкъсване на кистата, е анафилактичен шок.

 

Диагнозата се основава на историята на пациента, клиничните находки, хематологичните и серологичните тестове, които могат да бъдат отрицателни в 10% до 20% от случаите. Усилията за подобряване на диагностичната точност са довели до интегрирането на редица техники за изобразяване в образната диагностика. Радикалното хирургично отстраняване на ехинококовата киста остава лечението с най-висока степен на успех.

 

Химиотерапията с бензимидазолови съединения също е използвана с известен успех за стерилизиране на кистата, намаляване на вероятността от анафилаксия и намаляване на усложненията и честотата на рецидивите след операцията. През последните години беше въведена трета възможност за лечение (PAIR, пункция, аспирация, инжекция и повторна аспирация), която е показана за пациенти, които не са подходящи за оперативна интервенция.

 

Както илюстрира горепосоченият клиничен случай, ехинококовата киста с чернодробна локализация, лесно може да заблуди дори опитен лекар и да го насочи да мисли в посока на неопластичен процес.

 

В черния дроб метастазират една трета от всички неоплазми. Според произхода им, най-чести са карциномите на дебелото черво, ректум, панкреас, стомах и др. В част от случаите метастазите се установяват случайно при добро общо състояние, в други – при търсене на неизвестна неоплазма, а в трети случаи, какъвто е и този клиничен случай, има налице тежко общо състояние. Черният дроб може да е уголемен, болезнен на места, но може да е и със запазени размери. Матастазите се разпознават ехографски или с компютърна томография. Винаги след това се търси първичният тумор. Прогнозата обикновено е лоша. Лечението най-често е хирургично, в комбинация с химиотерапия.

 

Първичният карцином на черния дроб е с висок малигнен потенциал, с бърза еволюция и лоша прогноза. При него възможностите за терапевтично повлияване са малки. Среща се по-често при мъжете, най-често след 40-годишна възраст.

 

В 60 до 90% от случаите ракът на черния дроб възниква на базата на чернодробна цироза. В този клиничен случай клинично няма данни за такава, затова се смята за по-вероятно наличието на метастази в сравнение с първичен карцином.

 

Белите дробове са вторaтa по честота локализация за развитие на хидатидна киста след черния дроб. По-голямата част от кистите на белите дробове са безсимптомни, най-вече защото са малки по размер. Кистите обикновено се откриват случайно по време на рутинни рентгенови снимки на гръдния кош при различни оплаквания. Гигантските хидатидни кисти, от друга страна, обикновено са симптоматични. Най-често това са симптоми, в следствие на компресията - суха кашлица при много големи кисти, продуктивна кашлица в случаи, свързани със засягане на бронхиалното дърво, както и болка в гърдите и диспнея в случай на разкъсване на цялостта на плевралната кухина.

 

Важно e да се подчертае, че чернодробната ехинококоза продължава да бъде клиничен проблем, особено в ендемичните региони на света, а пътуващите в тези райони трябва да бъдат информирани за необходимостта от допълнителни мерки за избягване на хидатидни заболявания.

 

За щастие, поради високия риск от инфекция, високата заболеваемост и непредсказуемия резултат от ехинококовата инфекция, в международните здравни агенции все повече се осъзнава, че ехинококозата е важно заболяване, което вече се приема и за животозастрашаващо.