44-годишен мъж постъпва в гастроентерологично отделение с оплаквания от диария през последните 3 месеца. Честотата на дифекациите е до 10 пъти на ден с налична кръв в тях. Диарията е съпроводена с тенезми (болезнено напъване). На лице са отпадналост и загуба на 3 кг телесно тегло. Пациентът е блед. Показателите му включват: кръвно налягане 90/60, пулс 106/мин, дихателна честота 22/мин и температура 38.8 ◦С. Коремът е мек, без палпируеми маси или органомегалия (уголемени органи), но има болка при палпация на ляв колон. Има налична чревна перисталтика. След извършена колоноскопия се поставя диагнозата улцерозен колит. Защо?

 

Улцерозният колит е хронично рецидивиращо заболяване, асоциирано с дифузно възпаление. Възпалението започва от ректума и има прогресиращ ход проксимално – към колона.  Процесът обхваща предимно мукозата (най-повърхностният слой на чревната лигавица), като след време може да се разпространи и по-дълбоко и да образува ерозии и язви. Улцерозният колит се среща в целия свят. Боледуват най-вече млади хора на възраст от 20 до 40 години. Често се съобщава за втори пик на заболяването в напреднала възраст.


 

Типичната находка включва интермитентна кървава диария и тенезми. При активно възпаление се наблюдават многократни диарични изхождания. Коремните болки не са характерни за това заболяване. Наблюдават се само при тежки обострени форми. Други симптоми са отпадналост, гадене и повръщане, отоци около глезените, фебрилитет и редукция на теглото. Перисталтиката обикновено е оживена.

 

Основната диференциална на заболяването е болестта на Крон.

 

Болест на Крон е хронично заболяване на целия гастроинтестинален тракт. Засяга както тънките, така и дебелите черва. За разлика, улцерозният колит не преминава границите на дебелите черва.  Друга отличителна черта на възпалението при болест на Крон е, че засяга не само мукозата, а цялата дебелина на стената на червото. Освен това е налична коремна болка, която е с коликообразен характер. Клинично се наблюдава: диария при активност на болестта, висока температура, загуба на телесно тегло, както и кървене, но то е по-рядко в сравнение с улцерозния колит.

 

Диагнозата на улцерозния колит се поставя на базата на клинична картина, ендоскопско и хистологично изследване. Задължителна е колоноскопията за оценка на степента на възпалението, което става с вземане на биопсия от съответното място. При тежък колит задължително се извършва и обзорна ретгенография на корем. Друго необходимо изследване е вземане на фекални проби, с цел изключване на бактериални причинители като Салмонела, Шигела, Кампилобактер, Клостридиум и други.

 

При болестта на Крон изследванията са същите, като към тях се прибавя и рентгенологично контрастно изследване на тънките черва.

 

Най-опасните усложнения при улцерозен колит е перфорация на червото, а при болест на Крон - обструкция на червото. И двете водят до остър хирургичен корем. Това е спешно състояние, което изисква незабавна хирургична намеса.

 

И при двете заболявания могат да се наблюдават кожни усложнения като нодозен еритем и др.  


Острата токсична дилатация е друго усложнение, което се презентира с раздуване на червото и отслабена перисталтика. Може да се появи и в двата случая, но е по-често усложнение за улцерозния колит.

 

Друга специфична последица за него е масивното кървене, което може да е налице при острата форма на улцерозен колит. От друга страна, при болест на Крон е характерно образуването на абсцеси и фистули, които могат да се палпират.

 

Най-важното усложнение при улцерозен колит е първичният склерозиращ холангит. Той може да се срещне и при болестта на Крон, но в много редки случаи. Склерозиращият холангит е хронично заболяване, характеризиращо се с възпаление на средните и големи жлъчни пътища. Има прогресивен ход и води до необратимо нарушение на жлъчния отток и вторична билиарна цироза. Основната му клинична проява е жълтеницата.

 

Описанието на представения клиничен случай насочва за остра форма на улцерозен колит. Това е спешно състояние, което изисква бързо и адекватно лечение. Необходими критерии за потвърждаване на диагнозата са: наличие на повече от шест дефекации дневно, токсична тахикардия ( > 90/мин) и фебрилитет ( > 37,8 ° C). Пациентите, които отговарят на тези критерии, трябва да бъдат хоспитализирани в интензивно отделение. 15% от пациентите с улцерозен колит прекарват тежки кризи в хода на тяхното заболяване. В допълнение, 20% от пациентите се диагностицират именно с такива кризи.

 

Лечението на улцерозния колит и болестта на Крон зависи от тежестта на заболяването. Целта е постигане и запазване на клинична ремисия. При по-голямата част от болните се налага хоспитализация.

 

Медикаментите, прилагани при улцерозен колит, са най-често аминосалицилати като сулфасалазин, олсалазин и др. При тези лекарства няма налични нежелани лекарствени реакции отстрана на гастроинтестиналния тракт, заради което са предпочитани. При по-тежки форми е задължително назначаването на кортикостероиди. Изборът на оптималната доза и форма на приложение се определя от тежестта и локализацията на възпалителния процес. Друг медикамент, който не рядко се прилага при улцерозен колит е Азатиоприн. Той има имуносупресивно действие. Ефектът от лечението се наблюдава не по-рано от третия месец от назначаването му.

 

При болестта на Крон лечението включва Ципрофлоксацин и Метронидазол, в комбинация с кортикостероиди и имуносупресори. Важно е преминаването на тотално парентерално хранене.


Показания за оперативно лечение при улцерозен колит са тежък колит, неповлияващ се от медикаментозна терапия, настъпили усложнения или карцином. При болест на Крон индикации са наличието на стенози, фистули или абсцеси.

 

И двете заболявания изискват спазване на определен хранителен режим. Диетата трябва да бъде пълноценна и богата на белтъци, витамини и минерали. При активна болест се препоръчва избягването на механично дразнещи храни и алкохол. При по-тежки случаи, както и при усложнения, парентералното хранене е наложително.

 

До момента е доказано, че пушачите са асоциирани с намален риск за развитие на улцерозен колит спрямо непушачите. Въпреки че все още не е изяснена напълно етиологита на заболяването, но има силни доводи за първична дисрегулация на имунната система, която води до ексцесивен имунологичен отговор към нормалната микрофлора.

6345