22-годишен мъж постъпва с оплаквания от субфебрилна температура в последните 2 седмици, възпалено гърло с трудности при преглъщане и увеличени лимфни възли около шията и зад ухото от последните 24 часа. Съобщава за миалгия (болки в мускулите) и отпадналост.


При постъпването на пациента в болницата температурата му е 38,3℃, кръвно налягане 130/80 mmHg, пулс 100 удара/мин, дихателна честота 20/мин. От физикалния преглед пациентът е видимо отпаднал, дехидратиран и с двустранно увеличени лимфни възли на шията. При преглед на гърлото тонзилите са увеличени, с бели налепи по тях.


Лабораторните изследвания показват левкоцити 19,01х10⁹ (норма: 4-12х10⁹) с увеличена фракция на лимфоцитите, електролитите са нормални. Рентген на бели дробове не показва наличие на активно възпаление. Взет е гърлен секрет, който се оказва негативен за гонококова и бета-хемолитична стрептококова бактериална инфекция.



 Лабораторните показатели изключват бактериалната инфекция като причина за симптомите, въпреки типичната клинична изява. След направена вирусна серология се доказва наличието на Епщайн-Бар вирус.

 


Мононуклеозата е причинена от Епщайн-Бар вирусът. Той е част от семейството на човешките херпесвируси и инфектира до 90% от популацията. Заболяването е описано през 1887 г. от руския лекар Нил Фьодорович Филатов, поради което се нарича още „Болест на Филатов“.

 

Най-често вирусът протича субклинично при деца и се презентира като инфекциозно заболяване при възрастни, които не са били изложени на вируса като малки. Предаването става чрез близък контакт при деца и чрез интимен орален контакт при възрастни. Това най-често  става чрез целувки, но също така и  чрез споделяне на напитки, използване на една и съща чаша и използване на една и съща четка за зъби. Документирани са и няколко случая на предаване от кръвопреливане и органна трансплантация.

 

След заразяването вирусът има инкубационен период, вариращ от 30 до 45 дни. При по-малките деца този период може да бъде по-кратък. В някои случаи е възможно вирусът да се задържи около година в слюнката на болния човек  без да има симптоми. В тези случаи той е заразоносител.

 

Епщайн-Бар вирусът инфектира различни видове клетки, сред които са клетките на слюнчените жлези, епителни клетки и най-вече лимфоцитите (B-cells) в лимфните фоликули на фаринкса. След навлизането на вируса е локалната лимфоидна тъкан, той се реплицира и инфектира много от лимфоцитите, част от които се превръщат в клетки на паметта, чиято основна функция е при повторно настъпване на инфекцията да е възможно бързото и отстраняване.  

 

Най-често презентацията на инфекциозната мононуклеоза протича с възпалено гърло, температура и лимфаденопатия, които могат да са или да не са придружени от генерализиран макулопапулозен обрив. Зачервеното гърло, увеличените тонзили с налепи по тях и температурата са нормална находка и за бактериална инфекция. Епидемиологично тя е най-често срещаната причина за тези симптоми. В голям процент ежегодните грипни настинки, засягащи голям процент от населението, преминават в бактериална инфекция със същата клинична изява. Това е причината поради която инфекциозната моноонуклеоза е погрешно диагностицирана в много от случаите. В такива ситуации най-често на болните е предписан антибиотик, но поради вирусната етиология на болестта симптомите не се повлияват от оказаното лечение.

 

При 10% от пациентите се презентират и с хепатоспленомегалия (увеличени размери на черния дроб и слезката). По-редки изяви са хемолитична анемия, тромбоцитопения, апластична анемия, миокардит и неврологични усложнения.

 

Чернодробната клинична изява е налице при 10% от младите и 30% от възрастните пациенти. Вирусната инфекция е често асоциирана с хепатоцелуларен хепатит, като може да протече без клинични изяви и да премине спонтанно. Заради това при такива пациенти се проверяват чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ, както и нивото на билирубина.

 

Диагнозата се поставя на базата на клиничната симптоматика, лабораторните изследвания и позитивни резултати за Епщайн-Бар вирус имуноглобулин М. Серологията е достатъчна за доказване на заболяването, като тя може да е отрицателна при пациенти, които са болни само от няколко дни. От друга страна след 1-2 седмици антителата са налични при изследване и могат да бъдат засечени в следващите 2 месеца.

 

Хепатит от инфекциозна мононуклеоза трябва да бъде разграничаван от останалите вирусни хепатити А, B, C, E, от хепатит, асоцииран с ХИВ инфекция, с цитомегаловирус, с херпес зостер или херпес симплекс.

 

Усложнения от инфекциозната мононуклеоза са: инфекция на главния и гръбначен мозък, както и нервите, което може да доведе до менингит, енцефалит или оптичен неврит. При някои пациенти, както вече бе споменато, се среща хепатит, жълтеница, анемия или тромбоцитопения. Заболяването може да отслаби имунната система. Вторични инфекции на синусите и гърлото са чести усложнения, като те най-често се изявяват със затруднено дишане.

 

Лечението на инфекциозната мононуклеоза е обикновено е поддържащо поради факта, че заболяването е самоограничаващо се. Повечето от признаците и симптомите изчезват в рамките на няколко седмици, но може да отнеме два до три месеца, докато пациентите се почувстват напълно оздравели. То включва предимно почивка и прием на повече течности.

 

Препоръчва се избягването на по-натоварващи спортове за няколко месеца във връзка с възможни усложнения от страна на слезката. Налични са редица противовирусни лекарства, които могат да ускорят процеса на оздравяване. Въпреки това употребата на кортикостероиди и антивирусни препарати са наложителни само при по-тежките случаи. Ацикловир е показан като първо средство на избор за лечение на Епщайн-Бар вирусен хепатит. Кортикостероидите намаляват възпалителния процес в гърлото, както и хепатоспленомегалията, ако има налична такава. При нормално протичане на мононуклеозата , т.е.без усложнения, се приемат нестероидни противовъзпалителни средства за лечение като ибупрофен. Той повлиява температурата и мускулните болки. Важен фактор е да се избегне контакт с друг пациент с инфекциозна мононуклеоза.

 

Няма ваксина за предотвратяване на мононуклеозата. Единствената превенция на заболяването е избягване на споделянето на храна, чинии, чаши и др. с други хора, както и ограничаването на интимни контакти с голям брой хора.