Според определението дадено от Световната здравна организация (СЗО) диарията представлява отделянето на три или повече течни изпражнения в рамките на 24 часа. Според продължителността си тя бива остра (до 14 дни от началото) и хронична (с продължителност повече от 2 седмици).


При пациенти с туморни заболявания – както доброкачествени, така и злокачествени  - диарийният синдром е застъпен в различна степен, в зависимост от локализацията, хормоно- или нехормоносинтезиращ и други фактори.


При рак на дебелото черво диарията може да бъде един от първите симптоми, макар и късно прояваващ се (обикновено при напреднал туморен процес). Често тя се редува със запек, налице може да бъдат още коремна болка, повишено образуване на газове, фебрилитет (повишена телесна температура) и други. Диарията може да бъде следствие на хормон-секретиращи тумори. Те могат да се разполагат в различни органи и да синтезират и отделят различни хормони.



Водещо в клиничната картина често е функцията на хормоните. Пример за невроендокринен тумор е инсулиномът, при който е налице повишено количество на образуван инсулин и последващи чести хипогликемии. При гастрином (тумор от не-бета клетките на островните клетки на панкреаса) е характерна стомашна хиперсекреция, която може да доведе до усилен чревен пасаж и съответно поява на диария. При випом - тумор произхождащ от делта-клетките на панкреасните островни клетки най-честият симптом е водниста профузна диария.


Като чести причини за наличието на диария при онкоболни пациенти се посочва терапията с химиотерапевтици, лъчетeрапията, ексцесивната употреба на алкохол, както и придружаващите заболявания.


Често след оперативна намеса при тумор на дебелото или тънкото черво се налага отстраняване на част от него, което води до скъсяване в различна степен и съответно забързване на чревния пасаж. Често пациенти след подобни оперативни интервенции се оплакват от диария, която в този случай е трудна за повлияване.


Над 80% от пациентите свързват стартиране на химиотерапията с появата на различна по тежест диария. Като чести причинители на диария от химиотерапевтиците се посочват vincristine, idarubicin, doxorubicine, daunorubicine и други. Често се налага комбинация от няколко медикамента. Появата и тежестта на диарията е в правопропорционално съотношение с броя на медикаментите в избраната лечебна комбинация.


NEWS_MORE_BOX


Диарията при лъчетерапия се дължи основно при третиране на областта на корема и таза. Обикновено симптомите започват през 2-та седмица от лечението и изчезват една до две седмици след приключването ѝ.


При пациентите с малигнени заболявания е налице в различна степен компрометиране и на имунния отговор, което само по себе си е предпоставка за податливост към инфекциозни причинители, някои от които са отговорни за появата на диария.


Водеща роля при пациенти с инфекциозна етиология на диарийния синдром има микроорганизмът Clostridium difficile. Като смесена инфекция може да е налице комбинация с някои гъбични причинители (Candida albicans). Независимо от това водещи като етиологичен причинител са бактериите.


Какво е поведението при пациенти с малигнени заболявания и диариен синдром?


Започва се с търсене на инфекциозен причинител, който води до появата на диария – микробиологично и вирусологично изследване. При продължителна диария и липса на изолиран етиологичен причинител – колоноскопия и терминална илеална биопсия. При липса на инфекциозен причинител – необходимост от хистологична преценка дали се касае за чревен мукозит.