Лабораторните методи се усъвършенстват с все по-бързи темпове. С тяхна помощ се поставя обективна диагноза на редица заболявания – на обмяната, свързани сс инфекциозната патология, сърдечносъдови и други.


През последните десетилетия значително се повишиха възможностите на редица ензимни тестове – измерване стойностите на серумни ензими са изключително чувствителни маркери за уточняване на различни болестни процеси.


Ензимната активност в серумни проби има отношение както към определяне на органната топика на болестния процес (кой е засегнатият орган), така и изясняване на специфики, свързани със заболяването – например неговата продължителност, наличие на рецидив, стадий и други.



Има няколко метода за интерпретация на резултатите – определяне активност на един конкретен ензим; изчисляване на съотношението между отделни ензими и трети – определяне на изоензими в различни тъкани и органи.


Ензимната активност има отношение при диагностика на заболявания на скелетната мускулатура, сърце, черен дроб, панкреас. Използват се още за откриване на различни патологични процеси в организма – тромбози (запушване на съдове в различни органи), хемолиза, метастази, неопластични процеси и други.


Най-често използвани в практиката са пробите за лактатдехидрогеназа (ЛДХ), гамаглутамилтрансфераза (ГГТ), аспартатаминотрансфераза (АСАТ), аланинаминотрансфераза (АЛАТ), креатининкиназа (КК), липаза, амилаза, холинестераза, алкална фосфатаза, алдолаза и други.


Гамаглутамилтрансфераза (ГГТ) или наричан още транспептидаза е ензим, който има отношение към трансмембранния транспорт. Най-големи количества от него се намират в бъбреците. В по-малки количества се открива в черния дроб и панкреаса. Ензимът, който се среща в серума е основно от черния дроб, поради което и увеличените му стойности се дължат основно на чернодробни заболявания и тези на жлъчните пътища.


Това е причината при чернодробни заболявания, освен основните чернодробни ензими – аминотрансферазите (АСАТ, АЛАТ), да се изследва и ГГТ, в съчетание с тях. Съчетанието на нормалните стойности на аминотрансферазите с повишено ГГТ се среща при 15% от пациенти с жлъчно-чернодробни заболявания (най-често след алкохолни интоксикации, локални възпалителни процеси в черния дроб и други). Обратното съчетание на увеличени аминотранферази с нормални стойности на ГГТ се срещат изключително рядко.


NEWS_MORE_BOX


Смята се, че елиминиране на част от ензима се осъществява чрез жлъчния сок, тъй като се откриват високите му концентрации в жлъчката. При холестаза, при която е налице застой на жлъчни киселини е налице засилена синтеза на ГГТ. Увеличените му стойности са налице и при прием на различни медикаменти – фенобарбитал, стероидни хормони, халотан, както и след консумация на алкохол в по-големи количества.


Повишени стойности на ензима се откриват и при различни туморни процеси (злокачествени, доброкачествени) в черния дроб. Предполага се, че се дължи на развитието на холестаза, следствие на притискане от туморната маса.


Намалената активност на ензима се среща значително по-рядко. Такива са случаите по време на бременност, при прием на някои медикаменти – например витамин С, клофибрат, антикоагуланти, някои медикаменти за смъкване на кръвното налягане и други.


Леко увеличените стойности на ГГТ, на фона на аминотрансферази в референтни граници са налице при прием на тиреостатици (медикаменти за намаляване хормоналната функция на щитовидната жлеза), анаболни хормони, някои диуретици, химиотерапевтици за лечение на туберкулоза, антиконвулсивна терапия и други.


Повишаване на серумните нива на ензима е по-изразено при пациенти с хепатит С инфекция, в сравнение с останалите вирусни форми. При алкохолни увреждания на черния дроб увеличените стойности на ензима варират между 50 и 75% от случаите, докато повишените аминотрансферази са налице в едва 20-25% от случаите. Еднократният прием на голямо количество алкохол не предизвиква повишаване на стойностите на ензима.