Хернията е състояние, при което коремни органи или част от тях преминават през нормално съществуващи или патологично променени отвори. Според разположението си биват:
- В областта на слабините (ингвинална херния);
- На отвора на диафрагмата (хиатална херния);
- В областта на пъпния пръстен (пъпна херния);
- На бедрото (бедрена херния).
Диафрагмалната херния представлява навлизане на коремни органи в гръдния кош през дефект на диафрагмата - мускулната стена, разделяща гръдната от коремната кухина. Съществуват няколко вида диафрагмални хернии, като най-често срещана е хиаталната херния. Тя се нарича така, защото отворът на диафрагмата, през който нормално преминава хранопровода, носи названието хиатален отвор. При определени обстоятелства този отвор се разширява и в гръдната клетка може да навлезе стомах, дебело черво и други коремни органи.
Кои са причините и рисковите фактори, довеждащи до диафрагмална херния?
- Вродена слабост на връзките, поддържащи диафрагмата и хранопровода;
- Вродено разширяване на хранопроводния отвор на диафрагмата;
- Всички фактори, повишаващи вътрекоремното налягане- кашлица при хроничен бронхит, вдигане на тежести, продължително раждане при жените, тежки физически натоварвания, хроничен запек, затлъстяване, бременност;
- Преклонна възраст - честотата на хиаталната херния се увеличава с възрастта, от 10 % при хора под 40 г. до над 70 % при тези над 70 г. Това се обяснява със загубата на еластичност и отслабването на мускулите с напредването на възрастта.
Какви са симптомите?
- Болка зад гръдната кост - засилва се в легнало положение и при физически усилия.
- Парене зад гръдната кост - възниква поради въздействието на солната киселина в стомашния сок върху лигавицата на хранопровода. Провокира се от заемане на хоризонтално положение и нарушаване на диетата.
- Регургитация (връщане) на кисели материи в устата.
- Постоянно оригване с въздух и подуване на корема.
- Дисфагия (затруднено преглъщане)- тя се получава при стеснение или притискане на част от хранопровода.
- Повръщане на кръвенисти материи и анемия.
- Симптоми и от другите органи, които се засягат, като сърцебиене, аритмии, пневмонии, задух, хронични ларингити и др.
Как се диагностицира?
За поставянето на диагнозата, както и за определяне на типа диафрагмална херния, се използват основно образни и ендоскопски методи:
- Рентгенография на гръдния кош- тъй като хиаталната херния често има безсимптомно протичане, в много случаи тя се открива случайно при обзорни рентгенографии по друг повод. На рентгеновата снимка може да се види разширяване на сърдечния контур поради наслагване на тъканите. Възможно е и да се видят газови колекции, които да отговарят на въздух в стомаха или черво, преминали в гръдната кухина.
- Рентгенография на хранопровод и стомах с Бариев контраст - използването на контрастната материя има за цел да покаже по-ясно очертанията на хранопровода и на част от стомаха. Освен това позволява добра анатомична ориентация и дава информация за големината на херниалния сак и дефекта.
- Компютърна томография – този образен метод дава подробна и детайлна информация за зоната на интерес- може да се установи големината на хернията и взаимоотношенията й със съседни органи.
- Фиброгастроскопия - с помощта на телескопичната тръба се изследва състоянието на лигавицата на хранопровода и стомаха. Ендоскопското изследване позволява да се диагностицират усложнения, като ерозивен езофагит, язви в хиаталната херния, Баретов хранопровод, тумори.
Хиаталните хернии стават все по-големи с времето, като е възможно целият стомах да навлезе в гръдния кош. Съществува риск от заклещване, усукване или перфорация на хернииралия коремен орган. Поради опастността от възникване на сериозни усложнения, се препоръчва планово оперативно лечение при диагностициране на това заболяване.
