Захарен диабет тип 1 и тип 2, както и гестационният диабет са най-известните видове диабет, които се срещат най-често, но не са единствените.

 

Има по-рядко срещани и много по-неизвестни видове диабет, които също оказват голямо влияние върху живота на пациентите.


 

Диабет тип 3с

 

Захарен диабет 3c, известен също като панкреатогенен диабет, е тясно свързан със заболявания на панкреаса: възниква, когато възпалението на панкреаса прекъсва производството на инсулин.

 

Смята се, че той представлява между 5% и 10% от всички случаи на диабет, диагностицирани в западните страни.

 

Въпреки това, това е недостатъчно проучен тип диабет и действителното му разпространение може всъщност да е двойно, тъй като често се диагностицира погрешно като диабет тип 2.

 

Разграничаването на диабет тип 3c от диабет тип 1 или тип 2 е от решаващо значение, тъй като произходът му е различен и следователно стратегията му за лечение трябва да бъде различна.

 

Въпреки това, понастоящем клиничните проучвания на лекарства срешу диабет не вземат предвид пациенти с диабет тип 3c.

 

Настоящите препоръки за справяне с тези случаи се основават на експертни мнения, като мнозинството препоръчват лечение с метформин и инсулин.

 

Освен това при тези пациенти съществува риск от недохранване, така че лекарят посочва, че хранителната терапия трябва да се разглежда заедно с гликемичния контрол.

 

Лекарствен диабет

Друг вид диабет е този, който се появява поради употребата на определени лекарства.

 

Глюкокортикоидните лечения, използвани напоследък все по-често за лечение на COVID-19, някои антиретровирусни терапевтични средства, използвани за справяне с ХИВ инфекцията, и все по-честата употреба на имунотерапия срещу рак стоят зад увеличаването на случаите на този тип диабет.

 

Механизмът, по който тези лекарства причиняват появата на диабет, е различен във всеки отделен случай:

 

Глюкокортикоидите, особено дексаметазон, които са много важни при лечението на COVID-19 при хоспитализирани пациенти, причиняват хипергликемия и могат да доведат до диабет при продължителна употреба.

 

Антиретровирусните лекарства, които принадлежат към групата на инхибиторите на интегразата, и други, като тенофовир алафенамид, предизвикват увеличение на телесното тегло с около 5 kg.

 

Това наддаване на тегло, заедно с хроничното възпаление, причинено от ХИВ и заседналия начин на живот, увеличава риска от развитие на захарен диабет тип 2.

 

Всъщност, честотата на диабет при пациенти с HIV инфекция е два до три пъти по-висока, в сравнение с останалата част от  популацията.

 

По отношение на имунотерапията за лечение на рак, анти-CLT4, анти-PD1 и анти-PDL-1 лекарствата могат да причинят след средно 24 седмици употреба, разрушаване на бета-клетките на панкреаса и поява на инсулинозависим диабет, който първоначално се появява като тежка хипергликемия или кетоацидоза.

 

Диабет, свързан с липодистрофия

Липодистрофията е група от редки заболявания, които засягат количеството или разпределението на мастната тъкан в тялото и при които може да има пълно или частично отсъствие на телесни мазнини.

 

Хората с липодистрофия често имат и диабет, тъй като често развиват тежка инсулинова резистентност.

 

При хора с липодистрофия, диабетът, свързан с инсулинова резистентност, хипертриглицеридемия и мастен черен дроб, са най-честите усложнения.

 

Въпреки че в някои случаи лечението на диабета, свързан с липодистрофия, е подобно на това на другия диабет, при други подтипове вече има специфични лекарства, които са високоефективни и занапред ще се разработват нови.

 

Референции:

https://www.sabervivirtv.com/endocrinologia/tipos-diabetes-poco-frecuentes-cuales-son-tratamiento_7143