Витамин Д е мастноразтворим и съществува под няколко форми с различна биологична активност. Храни, богати на прекурсори (предшественици) на актвната форма в организма, са млечните изделия, морските дарове, чернят дроб. Разпространени в САЩ, Китай и ЕС са и т.нар. функционални храни, които представляват хранителни продукти (най-често тестени изделия), обогатени по изкуствен начин с витамини и микроелементи.
Образуването на биологично активната форма на витамин Д е многостъпален процес и преминава през физикохимични реакции в кожата, черния дроб и бъбреците. Ключово е участието на ултравиолетовата светлина с дължина на вълната между 280 и 315 nm, която предизвиква структурни промени в неактивните предшественици на витамина. Това се осъществява в кожната покривка на тялото.
Адекватният прием на прекурсори с храната и излагането на пряка слънчева светлина са опорните точки в поддържането на физиологични нива на витамин Д в тялото. Препоръчителният дневен прием на витамин Д с храната е 400 международни еденици (МЕ) за кърмаческия период и 600 МЕ за всички възрастови групи до 50 годишна възраст.
Витамин Д участва в поддържането на калциево-фосфатния метаболизъм в организма. Той регулира нивата на калциеви и фосфатни йони в кръвта и минералния състав на костите. Проучвания през последните години доказаха на молекуно ниво, че витамин Д се намесва в имунните механизми, както и в растежа и диференциацията на клетките.
Изследванията на нивата на витамина сред различни възрастови групи и пациентски популации демонстрираха висок процент на хора с дефицит на витамин Д, както с нарастване на възрастта, така и при различни патологични процеси. Направени бяха асоциации и хипотези за връзката на дефицита с развитието на онкологични заболявания, повишена предразположеност към инфекции, автоимунни болести и др.
Основните въпроси пред научната общност е каква е тежетта на този дефицит като рисков фактор за отключването и развитието на различни заболявания и намалява ли онкологичния риск суплементацията с витамина (под формата на капки, таблетки, функционални храни). Единствено резултатите от представителни клинични изпитвания могат да отговорят достоверно на тези въпроси.
Най-голямото клинично изпитване за оценка на профилактичната роля на витамин Д е преоведено в САЩ от Woman’s Health Initiative (WHI) сред 36, 282 постменопаузални жени. Те били разделени в две рамена. Жените в едното рамо приемали комбинация от витамин Д (400 МЕ) и калций (1000 мг) дневно, жените в другото рамо – плацебо. Резултатите от проучването демонстрирали, че използваната комбинация не е имала профилактична роля по отношение намаляване честотата на рак на гърдата и рак на дебелото черво сред тези жени.
Провеждани са и изпитвания за оценка на профилактичната роля на суплементацията с калций (основният микроелемент, регулиран от витамин Д) по отношение риска от развитието на колоректални аденоми и рак на дебелото черво. Резултатите на Baron et al. показват статистически значима полза за хората, приемали по 1,200 мг калции дневно в сравнение с тези, приемали плацебо.
Няма други достатъчно представителни проучвания, които да демонстрират полза от суплементацията с витамин Д и/или калций. Има някои малки изпитвания, които показват дори обратното – асоциация на високите нива на витамин Д с повишена честота на рак на панкреаса.
В момента е в ход изпитването VITAL сред 20,000 участници, което оценява профилактичната роля на комбинацията от витамин Д и омега-3 мастни киселини по отношение на някои чести локализации на онкологични заболявания.
Витамин Д може да се набави в адекватни и физиологично нормални количества чрез пълноценно хранене. Няма научн данни, че суплементацията при съществуващ дефицит би имала профилактична роля за развитие на рак.
