Йоддефицитните заболявания представляват глобален медико-социален проблем, който засяга над 1,5 милиарда души в целия свят.


Световната здравна организация (СЗО) отделя изключително внимание на този проблем, като стимулира и подпомага въвеждането на широко мащабни програми за ликвидиране на йоддефицитни състояния в световен мащаб, тъй като йодният дефицит, наред с гладуването, се явява една от главните причини за проблеми с растежа и развитието.


България е част от т. нар. Балкански йоддефицитен регион, тъй като голяма част от територията ни е с намалено количество йод в почвата и водата.



Добрата новина е, че йодният дефицит и последващите от него нарушения могат да бъдат предотвратени чрез системна йодна профилактика. Като универсално средство за масова йодна профилактика е йодираната готварска сол, която се предлага масово в търговските мрежи. Съдържанието на йод в нея е съобразено с дневните нужди от елемнета, като количеството сол, което трябва да се консумира дневно е не повече от 5 грама. Ежедневната употреба на йодирана сол в количество не повече от 5 грама (1 чаена лъжичка) осигурява превенция на йоддефицитните заболявания.


От 1994 г. в България йодната профилактика е задължителна и се осъществява с йодирана с калиев йодат сол, който е стабилен и не се разлага при излагане на слънце.


Ако изключим доставянето на йод със солта, то основен източник на елемента е храната. При правилен хранителен режим около 60% от дневните нужди се осигуряват от животинските продукти, 30% от растителните храни и около 10% от питейната вода. Най-богати на йод са рибата, морските дарове, млечните продукти, орехите, както и зеленолистните зеленчуци. За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма.


Йодът е главна съставна част на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза, които осигуряват обменните процеси в организма, както и нормалните функции на нервната, сърдечносъдовата и половата система. Йодът е абсолютно необходим за пълноценното развитие на мозъка през вътреутробния период и в първите месеци след раждането, за растежа и развитието в детската възраст и пубертета. По време на бременност недостигът на йод причинява аборти, мъртви раждания и тежки вродени дефекти на плода.


Дневните нужди от йод за изчислени на 150 мкг за възрастните, а за бременни и кърмещи жени дозата е малко по-висока - 200 мкг. При деца до 12-годишна възраст дневното количество йод, което е препоръчително да се приема е 100-120 мкг. Приемът на йод под 100 мкг води до сериозни нарушения в различни системи и органи, които се класифицират в общата група на йоддефицитните заболявания.


Йоддефицитните състояния при плода по време на бременност и при новородени са развитието на неонатална гуша, хипотиреоидизъм, както и ендемичен кретенизъм.


При деца и юноши отново може да се развие гуша, но се нарича ювенилна. Освен това ювенилен хипотиреоидизъм, забавено психо-интелектуално развитие, забавен пубертет, крипторхизъм.
При възрастни освен гуша и хипотиреоидизъм могат да се развият още стерилност, спонтанни аборти, мъртви раждания, както и изразени в различна насока нарушени мозъчни функции.


Характерът и тежестта на нарушенията при тези заболявания зависят от средния дневен прием на йод. Така при 100-200 мкг прием липсват нарушения. При прием на 50-80 мкг йод - съществува повишен риск за аномалии на фетуса; при 25-50 мкг – често са налице спонтанни аборти, психично изоставане, вродени аномалии, а при 10-25 мкг – високо степенни гуши, интелектуален дефицит, кретенизъм, психомоторни дефекти, стерилитет.


От значение за изявата на тези заболявания са и допълнителни екзогенни фактори: нерационално хранене, което включва оскъдно хранене или гладуване, консумация на храни, съдържащи естествени струмигени (зеле, цвекло, бобови храни и др.), хронични гастроентероколити, панкреатити, паразитози, тютюнопушене, прием на медикаменти и работа с пестициди.