Д-р Юлияна Йорова е детски лекар в специализиран педиатричен кабинет в ДКЦ “Чайка”, консултант в МЦ “Валем”– Варна. 
Има завършена специализация по педиатрия в Медицински университет – Варна, както и магистратура по здравен мениджмънт и специализация по клинична хомеопатия. Лектор е в редица училища за родители.
Участвала е в международни конгреси и Национална конференция по педиатрия с наблюдение върху 100 деца за влиянието на пробиотици при хронични заболявания в детската възраст. Има връчен приз от БЛС за заслуги в общественото здравеопазване.


- Д-р Йоргова, кои са ваксинопредотвратимите заболявания?

 


Днес чрез ваксините можем да предпазим нашите деца от 26 инфекциозни заболявания, които могат да протекат с тежки усложнения, включително и смърт. С провежданата имунопрофилактика броят на тези заболявания намалява. Ако децата не се имунизират, тези заболявания могат да се върнат с пълна сила. Примери за това са епидемията от морбили в България 2010 г., полиомиелит в България 1991 г. Няко и от тези заболявания продължават да са активни в страни като Нигерия, Пакистан и Афганистан. Полиеомиелиът в дива форма не е изкоренен.

 

В световен мащаб се води извънредна имунопрофилактика. Много мощни институции участват във финансирането на тези кампании, като Рота клуб на Бил Гейтс за обезпечаването на труднопроходими райони за имунопрофилактика на полиомиелит в африкански страни.

 

Изкореняването на заболяването протича на няколко етапа. Ако в рамките на 2 години не бъде регистриран нов случай, страната се обявява свободна от заболяването.

 

Профилактика в нашата страна се провежда за следните заболявания: дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит В, туберкулоза, рубеола, ротавирусна инфекция, пневмококова инфекция и морбили.

 

- Какви са тези заболявания по своята същност?

 

Една част от заболявания са вирусни, а друга част – бактериални като коклюша и пневмококовата инфекция. Разпространяват се често по въздушно-капков път или чрез директен контакт. Протичат с различни симптоми, най-често и интоксикационен, придружен от специфични обривни единици. Често протичат с високи температури и водят при неразпознаване до усложнения.

 

- Кога е направена първата ваксина?

 

Едно от най-големите постижения в ликвидирането на заразните болести е унищожаване на едрата шарка - вариолата. В България за предотвратяване на вариола възрастни лечителки са поставяли заразен материал корички от обривните единици на 4 или 5 места по кожата на децата. Така предизвиквали инфекция, която създавала имунитет. Едуард Дженър изобретява ваксината и 84 години по-късно Пастьор обосновава научно метод за създаване на ваксини чрез отслабване на инфекциозните агенти. На 8 май 1980 г. СЗО обявява ликвидиране на многовековното заболяване едра шарка.

 

- Как се е усъвършенствало производството на ваксини досега?

 

Ваксината е биологичен препарат, който съдържа антигени, идентични с тези на микроорганизмите, които причиняват инфекциозните заболявания. Комбинираните многокомпонентни ваксини съдържат антиген на повече от 1 причинител за заболяването: 4-валентни - тетраксим, 5-валентни – пентаксим, 6-валентни – хексацим. Съдържат помощни вещества, които всъщност инактивират микроба, Адювант, който усилва имунния отговор, консерват, който предпазва от замърсяване при съхранението на ваксината и стабилизатор, който запазва качеството ѝ при производство. В миналото са използвали някои съставки. Например Тиомерсал – живачна съставка, която е забранена за използване, но все още се споменава като опасност от ваксините от някои антиваксъри. Така стои въпросът и за някои стабилизатори, в които е включен магнезият, т.е. метали. Към днешно време ваксините са изчистени от всички възможни опасни съставки, както и метали в тях.

 

- Имат ли ваксините странични ефекти и какви са те?

 

Като всеки фармацевтичен продукт, може да има и съответно нежелани реакции, които се проявяват, когато има причини за това. Вакнисите преминават клинични изпитвания и всяка ваксина получава разрешение, когато ползите от нея надвишават рисковете. Страничните реакции са локални или системни. Локалните са зачервяване, болезненост в мястото на убождането. Системните са всъщност опасни, особено ако ваксината се поставя при недобро здраве на детето или семейството. Основно правило е, че ваксините се поставят от преглед при педиатър и снимане на анамнеза за съпътстващи заболявания.