Дифтерията е силно заразно инфекциозно заболяване, което се причинява от Corynebacterium diphtheriae. Представлява Грам-положителна бактерия с пръчковидна форма. Дифтерийните бактерии не образуват спори и капсули, както и не притежават ресни, което не им позволява самостоятелно придвижване.


Микроорганизмът е широко разространен, но по-често се среща в райони с по-топъл климат (около екваториалния пояс), както и в развиващите се страни. В региони, където се поддържат на високо ниво програмите за имунизация изолирани случаи на заболяването често се свързват с носител, който в близък период от време е бил на посещение в субтропичен или тропичен регион, където дифтерията е ендемична.


В хранителни среди дифтерийните бактерии се съхраняват повече от година, а върху предмети или бельо могат да се запазят няколко денонощия. Дифтерийната инфекция се предава по въздушно-капков път, като източник на заразата са болният и заразоносителите. Заболяването е типична антропоноза - боледува само човекът. Рядко е възможно заразяване чрез предмети, с които си е служил болният. Входна врата на инфекцията са дихателните пътища и в някои случаи кожа.



Бактериите се локализират и започват да се размножават основно в лигавицата на горните дихателни пътища - гърло, ларинкс, трахея, както и конюнктивата или по наранената повърхност на кожата, където предизвикват развитието на възпалителен процес и формиране на фибринозни налепи, които са плътно свързани с подлежащато тъкан и трудно се отделят (белег с диагностично значение).


Характерно за токсигенните щамове на причинителя е, че образува т. нар. дифтериен токсин, който блокира протеиновата синтеза. Чрез кръвта токсинът достига до различни части на тялото – сърце, бъбреци, нервна система, където води до увреждания, чрез блокиране на синтезата на протеини.


Клиничната диагноза на дифтерия изисква микробиологично потвърждение на токсигенни дифтерии.


Бактерията е силно чувствителна на антибиотици – пеницилин, цефалоспорини, хинолони, тетрациклин и други. Въпреки че тенденцията за увеличаване на антибиотичната резистентност не подминава и този вид бактерии. През последните години се наблюдава рязко намаляване на чувствителността им към различни антибиотици и химиотерапевтици.


Преболедувалите от дифтерия придобиват напрегнат антитоксичен имунитет.


Специфична профилактика на заболяването се извършва с ваксината дифтерия-тетанус-коклюш или без коклюшната компонента. В нея се включва дифтериен токсоид. Ваксината е част от имунизационния на календар на България, а при възрастни се поставя на всеки 10 години, след навършване на 25-годишна възраст.