Към род Clostridium принадлежат редица болестотворни микроорганизми – причинителят на тетануса, ботулизма, газовата гангрена и други. Като представител на този род Clostridium difficile се характеризира с продукцията на токсини. Те са два основни – токсин А и токсин В, които са силни екзотоксини (отделят се от бактерията по време на нейния живот). Разликата с ендотоксините е, че те се отделят след смъртта на микроорганизмите.


Токсините засягат чревната лигавица като водят до нейното възпаление, което е съпроводено и с увеличеното отделяне на течности – секреторна диария.

 


Clostridium difficile е спорообразуваща бактерия. Чрез спорите микроорганизмът издържа дълго време в околната среда и при подходящи условия се размножава и причинява заболяване.


Спорите са издръжливи на въздействието на солната киселина в стомаха и преодолявайки защитните фактори в горните отдели на храносмилателната система достигат невредими до дебелото черво, където се размножават.


Спори се откриват както в околната среда, така и в болничните отделения. Колонизацията на пациентите се увеличава с удължаване на болничния престой. Рискови фактори, освен анитибиотично лечение са оперативни интервенции на стомашно-чревния тракт, напредналата възраст, тежки заболявания, антиацидна терапия, ентерално хранене и други.


Микроорганизмът се изолира обичайно от изпражненията на новородени и кърмачета, но в по-късна възраст колонизацията с микрорганизма е рядкост.


NEWS_MORE_BOX


Проучвания показват, че при пациенти с колонирано дебело черво с микроорганизма в действителност имат малък риск за развитие на антибиотико-асоциирана диария. Но приемът на антибиотик води до значителна чувствителност към причинителя.


Спектърът на клинични прояви при заразените варира от безсимптомно носителство до тежки, рецидивиращи (повтарящи се) и фатално завършващи колити.


Заболяване се развива между 5-ти и 10-ти ден от първия прием на антибиотик, но са докладвани случаи на диария настъпваща 10 седмици след спиране на антибиотика.


Мерките за профилактика се състоят в стрикна дезинфекция на болничната среда, избягване на ректални термометри, профилактика на безсимптомното носителство с метронидазол или ванкомицин. Ранното приложение на пробиотици също е добра профилактична мярка за предотвратяване на диарията причинено от Clostridium difficile.