Полезните или наричани още „добри” бактерии, които обитават чревния тракт, имат отношение към регулацията на метаболизма, става ясно от публикация в сп. медицинското издание Cell Metabolism.

 

Според направеното изследване вроденият имунитет – който представлява първата линия на защита срещу патогенни (болестотворни) бактерии изпълнява допълнителна, медиаторна функция. Ендокринни клетки в чревната лигавица (ентероендокринни клетки), използвайки помощта на вродения имунитет, взаимодействат с „добрите“ бактерии като по този начин се осъществява фина настройка на метаболизма.


 

Вроденият имунитет отговаря на действието на добрите бактерии с провокиране на метаболитни реакции.

 

Паула Уотник от отделение по инфекциозни болести към Бостънската педиатрична болница споделя, че бактериите в червата на плодовата мушица синтезират късоверижни мастни киселини и ацетат, които са от значение за процесите на липидния метаболизъм и инсулиновата сигнализация. Чревният тракт на плодовата мушица е със сходни физиологични характеристики като чревната лигавица при човека, само че в по-опростен и умален вид. При мушици, при които тази бактериална флора липсва се наблюдава натрупване на мастни капки в клетките на чревната лигавица. Това се смята за еквивалент на процеса на стеатоза в черния дроб (наричан още мастен черен дроб).

 

Натрупването на мастните клетки е доказателство, че организмът има нарушения в обмяната на мазнините и въглехидратите в организма, което означава наличие на метаболитен синдром.

 

Д-р Норбърт Перимон, от медицинския филиал на Харвард доказва, че при мушици с наличието на подобни мастни капки в ентероцитите се наблюдава липса на тахикинин и инсулиноподобен протеин в ентероендокринните клетки на червата. Сам по себе си инсулиноподобният протеин има отношение към процеса на растеж, липидната обмяна и инсулиновата сигнализация.

 

NEWS_MORE_BOX

Изследователите наблюдават спиране на растежа при мушици, при които се блокира функцията на вродения имунитет и подновяване на процеса на растеж отново след отблокиране на имунната функция или подаването на ацетат от външната среда.

 

Проучването посочва и ролята на ацетата – продукт от ферментационните процеси в червата, за подпомагане на метаболитните процеси в организма.

 

Според учените вроденият имунитет стимулира ентероендокринните клетки да синтезират молекулата тахикинин. При липса на ацетат (продукт от метаболизма на чревните бактерии) не се синтезира и необходимият тахикинин. При подаване на мушиците на ацетат от външната среда се води до повторно активиране синтеза на молекулата и последващо нормализиране на метаболитните процеси.

 

Д-р Уотник споделя, че до този момент е била известна ролята на добрите бактерии за метаболизма, но не и ролята на вродения имунитет за предаването на сигнали до ентероендокринните клетки.