Като синоним на двата чернодробни ензима се използва терминът – трансаминази. Те участват в редица биохимични процеси и изследването им има отношение както към функцията на черния дроб, така и към наличието на болестен процес.


Стойностите им се повлияват от пола, поради което референтните граници са различни – при мъже: 10-50 IU/l, a при жени: 5-40 IU/l. ензимите не са строго специфични само за черния дроб, поради което е важна интерпретацията на получените резултати и подробно снетата анамнеза. Освен това не във всички случаи тежестта на чернодробното увреждане корелира с високите стойности на ензимите.


За уточняване на диагнозата, освен трансаминази, при предполагаемо чернодробно увреждане се изследват още коагулационен статус (протромбиновто време), плазмени белтъци (албумин), алкална фосфатаза, вирусни маркери, ГГТ (гама-глутамил трансфераза) и други.



Ензимите от цитозола (АСАТ, АЛАТ, ЛДХ) се повишават при цитологични процеси, какъвто е хепатитът, докато увреждане на клетъчните органели – митохондриите (например при алкохолна злоупотреба) води до повишаване предимно на АСАТ.
АСАТ – аспартат аминотрансферазата е ензим, който се открива в черен дроб, сърдечен мускул, напречно-набраздена мускулна тъкан, бъбреци, мозък, панкреас, включително и в еритроцитите. Неговата функция е катализиране превръщането на кето- в аминокиселини.


При увреждане в някой от органите, в които е наличен ензимът неговите стойности в кръвта се покачват. Времето му на полуживот е 12-14 до 17 часа, а референтните стойности, в които може да се открие в кръвта са до 40 IU/l.
Диагностично значение има при заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, но също и при миокарден инфаркт, както и заболявания на скелетната мускулатура. При инфаркт на миокарда стойностите му се покачват още на 8-10 час, като достигат максимум на 2-ия ден и се задържат повишени до 8 дни след началото на острия инцидент.


АЛАТ също се съдържа в редица тъкани, но преобладаващото му количество е в цитоплазмата на хепатоцитите (чернодробните клетки). Неговият полуживот е приблизително 45-50 часа. Нарастването му в серума е основно израз на чернодробно увреждане. Активността му, която надвишава 15 пъти горна граница на референтните стойности е израз на остра чернодробна некроза.


NEWS_MORE_BOX


Стойностите на АСАТ се повишават при физическо натоварване, а серумната му активност е фалшиво завишена при хемолиза. АЛАТ е най-важният клинико-лабораторен показател в диагностиката на острите и хронични заболявания на черния дроб. Неговата чувствителност и специфичност се определя на 80-90%, докато за АСАТ тази стойност е около 70%.


Покачване над 50 пъти от горна референтна граница говори за остър вирусен хепатит и токсично увреждане на черния дроб (медикаменти, тежки метали). Стойности на АЛАТ > 300 и АСАТ > 200 IU/l показва остро чернодробно увреждане до над 90% специфичност на теста.


При вирусен и алкохолен хепатит аминотрансферазите спадат бавно, като остават повишени от седица до месец. Характерно е увеличение предимно на стойностите на АСАТ при алкохолни увреждания. Докато АЛАТ е подходящ маркер за изследване при метаболитни и лекарствени чернодробни увреждания.


В инкубационният период при вирусни хепатити аминотрансферазите остават в референтни граници и в края на този период стръмно се повишават (около седмица преди повишаване стойностите на билирубина). Понижаване на стойностите на трансферазите не винаги означава подобрение. Например при тежко и бързо протичащ хепатит (фулминантна форма) те спадат.


Аминотрансферазите в референтни граници не гарантират напълно, че чернодробното заболяване не е в активна фаза. При рискови лица за инфекция с хепатит В и С изследването на АЛАТ не е достатъчно, а е необходимо проследяване на съответните вирусни маркери.