Чернодробната стеатоза е чернодробната изява на метаболитния синдром, включващ централно затлъстяване, инсулинова резистентност, хиперлипидемия – високо ниво на различни фракции на мазнините в кръвта, както и висока кръвна захар и артериална хипертония. Чернодробната стеатоза се характеризира с натрупване на мазнини в чернодробните клетки.
Приема се, че е налице чернодробна стеатоза, когато мазнините в черния дроб нахвърлят 5% от теглото му или когато при хистологично изследване (биопсия) повече от 5% от чернодробните клетки са изпълнени с мастни капки.
През последните години честотата на чернодробната стеатоза се увеличава, което се свързва с нарастващата честота на затлъстяването, захарния диабет и повишената консумация на алкохол. С чернодробна стеатоза са 25-30% от населението в световен мащаб, поради което се говори за световна пандемия от затлъстяване и чернодробна стеатоза.
Различават се най-общо два вида чернодробна стеатоза – неалкохолна стеатозна чернодробна болест и алкохолна чернодробна болест. Допустимото количество алкохол е до 30 г чист алкохол при мъжете и до 20 г при жените като ежедневна консумация, за да се приеме за неалкохолен тип чернодробна стеатоза.
Инсулиновата резистентност е най-важният рисков фактор за развитието на неалкохолна стеатозна болест и обяснява връзката с метаболитния синдром. Пациентите с метаболитен синдром са с 4 до 11 пъти по-висок риск.
Продължителното натрупване на триглицериди в чернодробните клетки води до метаболитна дисфункция и повишена възпалителна активност с последваща фиброза.
Приблизително 20% от пациентите с неалкохолна стеатоза на черния дроб развиват цироза. Важни рискови фактори са възраст над 45 години, затлъстяване (BMI >30), захарен диабет и хипертония. При пациенти с доказан метаболитен синдром или захарен диабет тип 2 се налага задължително уточняване на състоянието на черния дроб.
От друга страна, при всеки пациент с повишени чернодробни ензими или установено увеличение или омазняване на черния дроб следва да се търси причината и насочено да се изследва за метаболитно нарушение. За откриване на инсулинова резистентност, която е най-честата причина за чернодробна стеатоза, се изследват стойността на кръвната захар на гладно и нивото на инсулина в серума. Провежда се обременяване с глюкоза, с изследване на инсулиновите нива и серумната глюкоза на първи и втори час.
Източници:
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/28714183/
https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32061595/
