Цирозата е крайният стадий на редица чернодробни заболявания. Характеризира се с наличието на три основни процеса: некроза на хепатоцитите, фиброза и възлеста регенерация на чернодробния паренхим.

 

Счита се, че основните причини за развитие на чернодробна цироза са хроничната злоупотреба на алкохол и вирусния хепатит. Въпреки това не всички алкохолици развиват цироза. Ето защо заболяването е свързано и с много други фактори, които имат значение за развитието ѝ. Такива са генетичното предразположение, недостатъчно хранене, липсата на белтъчини и витамини в храната.


 

Сред цирозите с вирусна етиология най-голямо значение има вирусният хепатит B. Като етиологична причина за развитието на цироза могат да бъдат изтъкнати редица инфекциозни и паразитни заболявания (туберкулоза, сифилис, малария), хепатотоксични отрови (фосфор) и медикаменти.

 

В основата на патогенезата на чернодробната цироза е повишената и променена синтеза на колаген. Фиброзата засяга, както чернодробното кръвообращение, така и функцията на хепатоцитите. Некрозата на чернодробните клетки е началният тласък за развитието на чернодробна цироза. Тя е причина за появата на възпалителна реакция, локализирана в порталните пространства и чернодробното лобче.

 

От значение за развитието на заболяването важна роля има и автоимунната реакция на организма.

NEWS_MORE_BOX

 

Клинична картина

Чернодробната цироза има компенсиран и декомпенсиран стадий. При декомпенсирания стадий налице е т.нар. портална хипертония, протичаща с разширение на вените на хранопровода и около пъпа (варици). Вариците на хранопровода често пъти се разкъсват и се достига до животозастрашаващи кръвоизливи (мелена и хематемеза). Нарушава се производството на витамин K и други фактори на кръвосъсирването, което може да доведе до кървене от лигавиците, венците и отделителната система.

 

Намалява се продукцията на албумин, което протича с тежки отоци по тялото и изливи в телесните кухини (най-вече асцит). Настъпват нарушения в обмяната на хемоглобина, имащи за краен продукт високостепенното повишение на билирубина (10 до над 15 пъти над нормата). Развива се пожълтяване по кожата и лигавиците.

 

В най-тежките случаи се достига до отлагането му в мозъчните ядра и кома. Впечатление правят големите размири на корема и увеличените черен дроб и далак. Налице е асцит. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна. При премахване на алкохола като вреден фактор е възможно подобряване на чернодробната функция.