Проблемът с пристрастяването към видеоигрите не е свързан толкова с времето, което отделяме за тях. Зависи много повече от това как нашият мозък възприема самите игри.
Идеята за зависимост към игрите сякаш напоследък е станала главната причина за обществена критика, когато става въпрос за забавления. Те са причина за множество обвинения, от намаляване на морала, до извършването на ужасни престъпления. Затова не трябва да се гледа лековато на тази зависимост.
Вместо обаче просто да се паникьосваме за това колко вреди носи, правилната стъпка е да разучим първопричината за пристрастяващото поведение, както и да проследим мисловните модели зад него, така че всеки засегнат човек да може здравословно да се върне към нормалните си модели на поведение.
Всяко пристрастяващо поведение има горе-долу един и същи механизъм. Ако разгледаме задълбочено тютюнопушенето, хазарта и наркозависимостта, ще видим, че в основата си са много сходни. Както повечето зависимости, и геймърството касае повече неправилното функциониране на мозъка, отколкото начина, по който то се изразява.
Ако се съсредоточим твърде много върху въпроса дали пристрастяването към видеоигрите съществува като реално разтройство, рискуваме да пренебрегнем основния въпрос. А той е защо хората стават зависими?
В крайна сметка, ако играем в продължение на един час седмично, но не можем да се откъснем от компютъра в случай на спешност, вероятно сме по-пристрастени по игрите от тези, които могат да играят в продължение на 40 часа, но могат да прекратят това във всеки един момент, ако се наложи.
Световната здравна организация наскоро постави "пристрастяването към видеоигрите в списъка с психични разстройства, заедно с други по-известни зависимости, като алкохола или наркотиците. То се характеризира с три ключови индикатора: увреден контрол върху игрите; поставяне на игрите като приоритет, имащи предимство пред другите интереси и ежедневни дейности; продължаване или ескалация на степента на пристрастеност към игрите, въпреки появата на негативни последици.
Нарушенията, дължащи се на пристрастяване, включват разстройство, което може да включва както онлайн, така и офлайн поведение.