Болестта на Паркинсон обикновено се смята за заболяване при хора в напреднала възраст, при които се наблюдават тремор, скованост, бавна походка и затруднена координация. Също като с болестта на Алцхаймер се приема, че е нормална проява на старостта. В старостта обаче не е задължително да има Паркинсон, причината за заболяването не е точно стареенето. Още повече, че болестта може да има ранно начало и да засегне хора на и под 50 години, възраст, в която хората в индустриално развитите държави все още се чувстват млади и изглеждат добре. 


Хората, при които се развива болестта на Паркинсон, особено когато е с ранна проява, може да не проявят видими промени в поведението или влошаване на когнитивните способности. Последните може да са действително само признак на остаряването при хора в старческа възраст, но в старческа!

 


Между другото, д-р Джеймс Паркинсон, който за първи път разпознава болестта като отделно медицинско състояние в неговото „Есе на треперещата парализа“ в далечната 1817 г., е роден на 11 април, когато всяка година от 1997-ма се отбелязва световния ден за борба с това неврогенеративно заболяване. 


Треперенето или треморът, забавените движения, сковаността, загубата на изражение на лицето, промените в гласа (става по-нисък) и речта (става неясна), в почерка (пише се с по-малки стегнати букви с тенденция на влошаване към нечетливост) са част от признаците на Паркинсон. Обичайно треморът започва от един крайник, прогресива в едната страна на тялото и бавно обхваща и другата. Треморът е особено забележим в състояние на покой.

 

В напреднал стадий може да има очевидни затруднения в походката, водещи до опасни сами по себе си падания. Заедно с тези симптоми могат да се появат и нарушения на съня, запек, незадържане на урина, необичайно изпотяване, тревожност, депресия, проблеми с паметта, загуба на вкус и/или обоняние. Немоторните симптоми обикновено се проявяват 10-20 години след диагностицирането на болестта. 


Болестта на Паркинсон е често срещано заболяване, определя се като едно от най-честите неврологични. По последни данни на Parkinson's Foundation над 10 млн. души в света страдат от него. За Паркинсон има лечение, но това лечение е симптоматично, тоест то не излекува. За съжаление, има случаи, в които не помага или се изчерпва. 


Болестта не е смъртоносна, но изключително много повлиява качеството и начина на живот. Продължителността на живота зависи от формата на заболяването, кога е настъпило началото ѝ, повлияването от терапията.


Що се отнася до качеството на живот – засегнатият започва да губи два пъти повече за обичайните дейности от деня: ходенето и предвижването става бавно, храненето, къпането отнемат два пъти повече време; при ходене може да се появи влачене на краката, с и без това да се появят проблеми със запазването на равновесието.


10% от засегнатите от болестта се определят като млади пациенти, 4% от всичи са диагностицирани преди 50-годишна възраст, обичайно се проявява след 65. Когато се наблюдава в по-ранна възраст, обикновено има фамилна анамнеза и по-силно изразена дистония. При около 15% от пациентите с ранен Паркинсон симптомите на болестта могат да се наблюдават още през 30- и 40-те години. 


Болестта се развива заради дефицит на допамин в substantia nigra в мозъка. С лекарствената терапия де факто се осигурява този невротрасмитер-хормон отвън. 


За лечението на болестта в някои случаи се прилага дълбока мозъчна стимулация – обикновено пациентите с ранно развитие на болестта реагират добре, и хирургична мозъчна терапия. 


Колкото по-рано се открие това прогресивно заболяване и се приложи адекватното за случая лечение, толкова по-навреме то ще се забави и качеството на живот ще се запази за по-дълго. Пациенти с Паркинсон са в състояние да бягат в маратони, да участват в приключенски спортове и да водят нормален живот. 


От значение е и личната мотивация човек да не се отпусне и предаде, всяко въвеждане на здравословни мерки като по-качествено хранене, адекватна почивка и избягването на стреса, подходящите физически упражнения и медитация, поддържането на емоционалното здраве и самочувствие могат да допринесат за съхранението на личните стандарти и забавяне прогресирането на невродегенеративните процеси. 

 

По материали на Световната здравна организация и Европейската асоциация по болестта на Паркинсон (EPDA)