Българските пациенти все още нямат пълен достъп до таргетна терапия. Това заяви проф. Драга Тончева, национален консултант по медицинска генетика, по време на дискусионен форум „Прецизираната диагностика – ключ към персонализираната медицина“, организиран от Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина. Председателят на българското дружество по геномика и генетика обясни, че има още множество бариери, които „спъват“ развитието на персонализираната медицина у нас. 
 
Броят на регистрираните таргетни лекарства в нашата страна е минимален.  Разрешени са за употреба само 24. Тоест пациентите ни все още нямат пълен достъп до всички таргетни лекарства, които променят  тяхната терапия и я правят по-ефективна, което е в основата на подобрения начин на живот, обясни тя. Друг сериозен проблем, който посочи проф. Тончева, е непокриването на диагностиката на биомаркери от НЗОК. Тя обясни, че генетичните маркери са много скъпи, но тяхната употреба е важна, защото именно генетичната диагностика определя как пациентите да бъдат лекувани със съответната таргетна терапия. 
 
Създаване на работна група към Националната здравноосигурителна каса по проблемите на персонализираната медицина. За това настоя от своя страна д-р Евгени Тасовски, консултант към НЗОК. „Трябва да осигурим на българския пациент точна терапия и да му спестим ненужното лечение, което може да доведе до много проблеми и по този начин да си спестим излишни разходи ... Трябва обществен консенсус за ново разпределение на средствата за здравеопазване“, обясни той. 
 
Оказва се, че през април 2017 г. лекарите все още работят по стария стандарт по медицинска генетика. Проф. Тончева уточни, че той е бил актуализиран през 2013 г. и още тогава е подготвен за публикуване в държавен вестник, но това така и не се случва. „При липсата на регламент и стандарт се родиха многобройни генетични лаборатории с нерегламентирана дейност. В тези лаборатории работят специалисти, които нямат квалификация, за да извършват генетични изследвания и анализи на получените резултати. Извършването на генеична диагноза е високо специализирана дейност и изисква много висока подготовка и квалификация“, посочи още тя. И бе категорична, че не апаратурата прави една лаборатория качествена, а съответната акредитация по стандарт. 
 
Страната ни има всички предпоставки и потенциал, за да развива персонализираната медицина. За целта обаче са нужни подходящи софтуерни продукти и създаване на база от данни, които да се използват за диагностиката. „Без да познаваме генофонда на българите, е трудно да поставим диагноза. Всяка популация има свои характеристики и затова познаването им е много важно“, каза още проф. Тончева и изтъкна необходимостта от реимбурсиране на генетичните изследвания. 
NEWS_MORE_BOX
 
„Персонализираната медицина е наистина бъдещето. Ако ни попитате ние дали извършваме персонализирана медицина, бих казала, че не. Определено в България няма такава. Ние сме на ниво стратифицираща медицина“, коментира проф. Савелина Поповска, национален консултант по клинична патология и зам.- ректор на МУ-Плевен. Тя припомни, че един от проблемите в нейната сфера е липсата на достатъчно патолози, както и стандарт по специалността. 
 
Недофинансирането на здравеопазването у нас е основната причина за напрежението в лекарското съсловие. Изследванията трябва да се включат в клиничните пътеки, но това не може да стане, ако НЗОК няма достатъчно пари, обясни д-р Галинка Павлова, зам-председател на УС на Български лекарски съюз. И обеща, че ръководството на Лекарския съюз ще окаже натиск за разрешаване на нормативно-административните пречки. „За мен това залитане към чистата конкуренция без регулация доведе до тези изкривявания, които се получават днес ... Това залитане е грешен подход“, категорична бе тя. 
 
Персонализираната медицина поставя в центъра на системата пациента, неговото здраве и грижата за него, с промяна на модела в здравеопазването, при който научните и технологични постижения са фокусирани върху ефективното лечение на болестта, посочват от Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина.