Микроелементът йод е от огромно значение за здравето на всеки човек. Той е минерал, който е много важен за здравето. Необходим е за продукцията на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза. Поради тези причини всяка година 20 октомври е Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания. 

 

Те регулират много процеси в тялото, включително растежа, метаболитните функции, развитието на мозъка на бебето по време на бременността на майката и на ранния му живот. 


 

За да се осигури адекватен йоден статус, препоръчителният среднодневен хранителен прием на йод е 150 мкрг (микрограма) за възрастните, 200 мкрг за бременните и кърмещи жени и 90-120 мкрг за децата до 12-годишна възраст. 

 

Дългосрочният дневен прием на йод под препоръчителните нива за съответната възраст води до функционални нарушения в организма, известни като йоддефицитни заболявания. Едно от най-разпространените сред тях е ендемичната гуша.

 

През 1990 г. Световната здравна организация определя йодния дефицит като един от ключовите фактори за умствена изостаналост остри психични заболявания; стерилитет; спонтанни аборти; раждане на недоносени деца или деца с тегло под нормата; мъртво раждане; генетични малформации; хипотиреоидизъм; нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване; двигателни, говорни или слухови дефекти и др.

 

За съжаление, дефицитът на йод е световен екологичен проблем. Той засяга всички континенти, главно планински и някои приморски територии с общ брой население над 2 млрд. души, където концентрацията му в почвата и във водата е недостатъчна, за да задоволи нуждите на населението там. 

 

Това обуславя намаления прием на йод в съответните региони, което води и до развитието на йоддефицитните заболявания, свързани с нарушения в развитието с ендемичен характер вследствие екзогенен йоден дефицит. 

 

Недостатъчният прием на йод е причина за широко разпространение на йоддефицитни заболявания и нарушения, което представлява важен медицински и социален проблем.

Основен метод за елиминиране на йодния дефицит e универсалното йодиране на солта за хранителни цели. Тази препоръка е подкрепена от СЗО.

 

Ежедневният прием на “йодирана сол” премахва необходимостта от допълнителен прием на йод под формата на добавки и лекарства, които в много случаи са финансово недостъпни, поради високата си цена. 

Важно е да се знае, че физиологичният дневен прием на готварска сол е 5 г. Не се препоръчва приемът на по-големи количества, особено от възрастни, хронично болни хора и деца. 

 

Йодираната сол трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове и да се прибавя към ястията след снемане от огъня, защото високата температура води до разрушаване на йода.

 

Естествените източници на йод са морските дарове, като риба, морски водорасли и миди, както и мляко, млечни продукти, яйца, орехи и др.

 

България е страна с ендемично разпространение на йодния дефицит и попада в т. нар. Балкански йод дефицитен регион. Планинските и полупланински райони с намалено количество на йод в почвата и водата заемат 1/3 от територията ѝ. 

 

Затова страната ни има традиции в борбата за ликвидиране на йоддефицитните заболявания и от 1958 г. в тези райони се провежда задължителна активна профилактика на йоддефицитните заболявания, а от 1994 г. се полагат основите на системна национална политика за ликвидирането им.

 

Въвежда се задължително използване на йодирана готварска сол от населението, в производството на храни, в общественото хранене, както и се провежда системен контрол на съдържанието на йод в солта.

 

Предлаганата в България трапезна сол следва правилата на Наредба за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели.

 

За целта се използва предлаганата в търговската мрежа трапезна сол, йодирана с калиев йодат, който е стабилен и не се разрушава от слънчевата светлина. 

 

Йодирането на солта е в количество 28-55 мг калиев йодат на кг сол, което е достатъчно и гарантира необходимия дневен прием на йод за компенсиране на йодния дефицит. В България се провежда лабораторен мониторинг на солта за хранителни цели за съдържание на калиев йодат.

 

Приложената стратегия на универсално йодиране на солта доведе до силно намаляване на йоддефицитните заболявания. През 2007 г. в рамките на Програма за профилактика на йоддефицитните заболявания България е сертифицирана официално с писмо от СЗО, Международния комитет за контрол на йоддефицитните заболявания и УНИЦЕФ като страна, елиминирала йодния дефицит и йоддефицитните заболявания като здравно-социален проблем. 

 

Независимо от постигнатия успех оценяващите препоръчват да продължи провежданата системна политика за предотвратяване на йоддефицитните заболявания, която се фокусира не само върху децата, но и върху бременните жени като най-значима и информативна група, и да се провежда контрол върху резултатите от прилаганата стратегия на универсално йодиране на солта чрез системен мониторинг на солта и разпространението на йоддефицитните болести при бременни и деца.