Сърцето, както всички други органи, може да страда от възпалитени процеси, предизвикани от най-разнообразни причинители. Нерядко то се ангажира и от системни или автоимунни заболявания с полигранно засягане. Според това кой слой е засегнат, сърдечните инфекции се делят на ендокардити, миокардити, перикардити. Често обаче точна граница между тях не би могла да се постави.
Миокардит - какво представлява и среща ли се често?
Миокардитът представлява възпаление на сърдечната мускулатура, средният слой на сърдечната стена. Това е коварно и не толкова рядко заболяване, настъпващо понякога три-четири седмици след прекарана банална респираторна или стомашно-чревна инфекция. Има, разбира се, микроорганизми с повишен афинитет към сърдечната тъкан и директно я увреждат, дори без предварително преживяно друго възпаление.
Най-честите причинители са аденовируси, ентеровируси, цитомегаловирус, епщайн бар вирус. Докато някои от тях се срещат главно при имуносупресирани болни, примерно ентеровирусът е чест причинител на летните стомшано-чревни инфекции при съвсем здрави хора. Други са причинители на грипоподобни оплаквания и са на първо място сред причинителите на болестите с кашлица и хрема през зимата. От ревматологичните заболявания също има такива, които са рискови за възникване на миокардит. Това са системният лупус еритематозус, Болестта на Сьогрен, Болестта на Вегенер и т.н.
Болестта се нарича „коварна“ тъй като оплакванията може да са нетипични и дълго време да заблуждават, че се касае за трудно възстановяване след първичното болестно състояние. Лесна умора, задъхване, сърцебиене, тежест в гърдите, повишена температура, често „прескачане на сърцето“ или дисбаланс на артериалното налягане би трябвало да алармират за усложнение от страна на сърдечно-съдовата система.
Как се доказва миокардит? Помощ от биопсията
При миокардита тъканите се прослояват с клетки на възпалението. Увреждането е преходно или съпроводено с трайни изменения. Те могат да се задържат дълго след преодоляване на инфекцията или стават основа за хронични сърдечни заболявания. В някои случаи това бива тежко и непродолимо. За това ранното откриване с качествена диагностика става първо стъпало в сложния процес на лечение и възстановяване.
Въпреки, че понякога не само сърцето, но и целият организъм страда, обикновено промените в кръвните показатели са неспецифични. Прегледът на сърцето и електрокардиограмата често имат своите промени, но те също може да се открият не само при миокардит. Ехокардиографията на сърцето е с висока диагностична стойност, но понякога и тя не може да бъде категорична по въпроса.
В помощ в тези случаи влиза сърдената биопсия. Тя води към хистологично доказване на възпалителни инфилтрати в миокарда. И не само това. С нейна помощ дори се установяват загинали миокардни клетки (некротични), което би спомогнало да предвиди вероятната степен на възстановяване. Хистологичното изследване може да спомогне за разграничаван на типа миокардит и дори причинителя му.
Ендомиокардната биопсия е златен стандарт в диагностиката. Обикновено се избира тогава, когато са изчерпани всички други възможности. Най-информативна е особено в острата фаза на инфекцията. Осъществява се от квалифициран персонал в специални, пригодени за това условия в болнична обстановка. Наблюдението след биопсия също не е за подценяване.
Тя обаче, колкото и ценна да е, не може да бъде първи избор в диагностичния процес. Свързана е с някои рискове, независимо колко добре са спазени правилата на нейното извършване. Това са внасянето на вторична инфекция, разкъсване на тъкани, излив на кръв в сърдечната обвивка, формиране на късни гнойни колекции и т.н. Това са едни от факторите, които правят ендомиокардната биопсия метод, който се използва при специфични показания и след преценка на лекуващия екип.
