Между 27-ми септемви и 1-ви октомври в Барселона се проведе годишната конференция на Европейската онкологична общност (ESMO). Събитието обедини повече от 20 000 медицински специалисти, пациентски организации, юристи и здравни журналисти от всички точки на света.

 

Изнесените за 2018 г. данни отреждат второ място на онкологичните заболявания в структурата на заболеваемостта и смъртността в Европа.


 

Световната здравна организация обяви, че за същия период почти 25% от новодиагностицираните случаи са регистрирани на Стария континент.

 

Наблюдава се ясна тенденция за увеличаване на честотата на злокачествените заболявания в световен мащаб, което специалистите обясняват със застаряването на населението, подобрената диагностика, улесненият достъп до медицински услуги, социални и икономически фактори. 

 

На конференцията бяха докладвани повече от 2300 абстракта, част от които променят стандартите в терапевтичното поведение при повечето онкологични локализации. Увеличаването на спектъра от лекарства и подходи в лечението води до значителни здравни разходи, които в сферата на онкологията се очаква да достигнат 170 милиарда евро през 2022-а год. Въпреки ясните здравни ползи от непрестанния напредък на онкотерапията, няма здравна система, която да може да посрещне увеличаващите се здравни разходи за най-авангардните терапии. 

 

Сред акцентите беше навлизането в практиката на биоподобните лекарства. Това са молекули, подобни на вече утвърдени оригинални лекарства. Разликата е в методиката на производството, както и в незначителни по отношение на ефективността на лекарствата химични промени в структурата им. Биоподобните лекарства се прилагат за същите туморни локализации като оригиналните и преминават през същите регулации на контролните органи по отношение на качество, безопасност и ефективност. Най-отчетливото предимство на биоподобните лекарства е тяхната по-ниска и поносима за здравната система цена.

 

На срещата бяха представени резултатите от клиничното проучване HERITAGE, сравняващо безопасността и ефикасността на биоподобния трастузумаб (Ogivri) спрямо оригиналния трастузумаб (Herceptin) в комбинация с химиотерапия като първа линия на лечение при метастазирал ERBB2-позитивен рак на млечната жлеза. Данните сочат, че добавянето на биоподобен трастузумаб към химиотерапията довежда до същите резултати, както и комбинацията с оригиналния продукт, без да са наблюдавани ключови разлики в токсичността. Аналогични резултати за ефикасността на биоподобен трастузумаб, но в портфолиото на други фармацевтични компании, са публикувани през последните години. Към момента в САЩ са одобрени за приложение 5 биоподобни продукта на антитялото.

 

Дискутабилен остава въпросът дали биоподобните лекарства е редно автоматично да заменят оригиналните молекули в терапевтичните схеми за всички локализации и линии на лечение. Част от онкологичната общност е скептична за бързото въвеждане на тези лекарства в практиката, основавайки се на малкия към момента брой позитивни проучвания. От друга страна, производството и въвеждането на биоподобни лекарства в онкологичната практика е факт. Нараства броят на страните, включително и България, които са одобрили приложението на биоподобни молекули при определени индикации в зависимост от преценката на лекуващия онкологичен екип.

 

По-ниската цена на еквивалентно ефективните на оргиналните молекули биоподобни лекарства неминуемо ще доведе до повишена употреба на тези лекарства през следващите години. Според данни на IMS потенциалните спестявания за здравните системи в ЕС и САЩ, в резултат на използването на биоподобни лекарства, се изчисляват между 50 и 100 милиарда евро за периода 2016-2020. В България е малък броят на въведените в рутинната практика лекарства от този клас. Важно е българският пациент да знае, че приложението на биоподобни лекарства в онкологията категорично не означава компромис с качеството на провежданото лечение.