Като биологично оръжие се определят биологичните агенти и средствата за тяхното пренасяне и разпръскване. Самият биологичен агент може да бъде микроорганизъм с инфекциозни свойства, както и токсин с биологичен характер, който може да причинява заболяване при хората, животните или растенията. Потенциални биологични агенти могат да бъдат бактерии, вируси, рикетсии, патогенни гъби.


Биологичните токсини са субстанции, които могат да бъдат получени от микроорганизми, животни или растения, като те имат изразено токсично действие. Някои биологични токсини могат да бъдат получени по химичен начин.


Други важни термини, които е добре да бъдат разграничавани са заразени и поразени от биологично оръжие. При поразените е налице клинично проявление на инфекция или тя е доказана с лабораторни методи. За разлика от това заразени се водят всички лица, които се намират в зоната на инцидента и до обезвреждане на агентите.



При подаване на сигнал за атака с биологично оръжие последва проучване на случая (събиране, обработка, оценка и анализ на информацията), идентификация на агента и последваща деконтаминация – отстраняване и обезвреждане. При извършването на дезинфекция се постига селективно елиминиране на микроорганизмите (редуцирането им до безопасно ниво), а стерилизацията е пълното унищожаване на всички микроорганизми.


Наборът от агенти, които могат да се включат в арсенала на биологичното оръжие е изключително богат. Някои от тях притежават естествено голям поразяващ ефект – пример за такива са чумата, ботулизмът, холерата и други.


Съществуват няколко класификации на причинителите, в които са възприети различни критерии. Често в практиката се използва класификацията, в която определящ критерий е рискът за обществото. В нея се обособяват три категории – А, В и С. В първата (А категория) се включват лесно разпространяващите се и/или силно заразни агенти, предизвикавщи висока смъртност и изискващи специализирани действия за защита на общественото здраве. Тук се включват антракс, ботулизъм, вариола, туларемия, чума и хеморагичните трески.


В категория В влизат причинители на заболявания, които сравнително лесно се разпространяват, предизвикват средно високи нива на заболяемост и ниска смъртност. Тук се включват бруцелоза, ку-треска, хранителни интоксикации, холера.


В третата С група са включени инфекциозни агенти, които към настоящия момент не са достатъчно разработени като биологично оръжие, но е възможно в бъдеще да представляват риск за общественото здраве. Тази група включва нипа-вируса, ханта-вирусни инфекции и други.


До момента от арсенала на биологичното оръжие са известни 15 бактериални вида, 2 гъбични, 24 вирусни, 3 протозойни – общо 44 агента.


Различават се няколко вида механизма за разпространение на биологичното оръжие – по аерозолен (въздушно-капков), воден път, контактно-битов, векторен (с преносители на инфекцията, които да имат пряк контакт с хора или животни – например комари, кърлежи), медико-биологичен (черз кръв, кръвни продукти, включително и козметика).


Към днешна дата е възприето, че извършването на биотерористична атака се равнява на обявяването на война.


Като проблеми на приложението на биологично оръжие се посочва разграничаването на естествената от изкуствено създадената инфекциозна заболяемост (тук значение има не само броя на засегнатите, но и дали инфекцията е характерна за района, дали протича по-тежко от обикновено и други).


Освен това се наблюдава и ефектът на бумеранга – тези, които извършват биологична атака могат също да бъдат заразени със собственото си оръжие.


Във Вашингтон е въведен биодетектор, чиято цел е засичане на евентуални биоагенти, след което системата се активира и подава сигнал за изтегляне на хората от района. Последва изпращане на екипи за вземане на проби и назначаване на изследвания на материалите.