Билирубинът е главния пигмент на жлъчния сок. Той се дели на индиректен и директен. Индиректният или наричан още неконюгиран се образува при преработката на хем – небелтъчната част на хемоглобина, която представлява желязосъдържащ тетрапиролов пръстен.


Индиректният билирубин не се разтваря във вода и съответно не преминава през бъбречния филтър и не се открива в урината. В черния дроб се осъществява биотрансформацията му, при което се превръща в т.нар. директен (конюгиран) билирубин, който се отделя с жлъчката. Директният билирубин е водноразтворим и може да преминава бъбречния филтър. При болестни процеси, свързани с повишеното му количество серума, той преминава и в урината, следствие на което тя потъмнява.


Референтните стойности на общия билирубин в серума са < 21.0µmol/l. Нормално в серума преобладава индиректния билирубин, който е до 80-85% от общото количество на билирубина, а директния билирубин обикновено не надвишава 20%. Повишението на стойностите на общия билирубин над 30-35 µmol/l води до отлагане на билирубин в тъканите и жълтеникаво оцветяване на кожата, склерите и лигавиците. При гранични стойности на серумния билирубин между 22-35 µmol/l при някои лице има леко жълтеникаво оцветяване на склерите, означавано като субиктер.



Най-общо жълтениците могат да бъдат разделени според това, коя фракция на общия билирубин е повишена – конюгиран или неконюгиран.


Най-честата причина за повишен неконюгиран билирубин е повишеното разрушаване на червените кръвни клетки. Тази патология е налице при някои наследствени заболявания на кръвта – пернициозна анемия, вродена микросфероцитоза, таласемия; реакция при кръвопреливане, образуване на антитела срещу еритроцитите при автоимунни реакции. При различни интоксикации – например с олово и други.


Други причини, несвързани с еритропоезата са намаленото постъпване на билирубин в черния дроб – например при тежка сърдечносъдова недостатъчност или при нарушено залавяне на билирубина от чернодробните клетки (синдром на Gilbert).


Най-честите причини за повишен конюгиран билирубин са нарушеното му излъчване от чернодробните клетки при вродени дефекти (синдром на Dubin-Johnson, синдром на Rotor), прием на някои медикаменти - нестероидни противовъзпалителни средства, орални контрацептиви, антидепресанти и барбитурати или рентгенови контрастни вещества.


Други причини за повишен директен билирубин са заболявания на черния дроб - хепатити, цирози, злокачествени тумори, алкохолна интоксикация. При заболявания на извънчернодробните жлъчни пътища - запушване от конкременти (камъни), стеснения от сраствания също се води до повишаване на фракцията му.


За норма се смята измерването на високи концентрации - до 250 µmol/L на неконюгиран билирубин в кръвта на новородени от втори до седми ден след раждането. Това преходно състояние се нарича физиологична жълтеница. Концентрацията на билирубина рядко достига стойности по-високи от пет пъти над горната граница на нормата. Проблем е, ако повишените стойности се поддържат повече от една седмица или е налице още при раждането.


Когато концентрацията на неконюгиран билирубин е повишена 15 пъти над горната граница на нормата, се прилага специализирано лечение за намаляването му - излагане на кожата на синя светлина, а в някои случаи се налага и обменно кръвопреливане.


Понижени стойности на общия билирубин могат да се наблюдават при прием на алкохол, барбитурати, кофеин и преднизолон.


Изследването се провежда сутрин, на гладно, като се изследва венозна кръв.