Хората се опитват да намалят захарта и калориите в своята диета, обръщайки се към изкуствени подсладители и други захарни заместители. На каква цена обаче?

 

Темата за заместителите на захарта може да бъде объркваща, като един от проблемите е, че терминологията често е отворена към интерпретация. Когато говорим за изкуствени подсладители, имаме предвид синтетични заместители, които обаче могат да бъдат получени от естествени вещества, като например някои билки или от самата захар. Изкуствените подсладители също така са известни като интензивни (или силни) подсладители, тъй като са пъти по-сладки от захарта (поради което имате нужда само от част от изкуствения подсладител в сравнение с количеството захар, което обикновено използвате за вкус).


 

Изкуствените подсладители са изследвани интензивно от десетилетия насам. Критиците посочват, че съставките причиняват различни здравословни проблеми, включително рак. Това до голяма степен се дължи на проучвания от 70-те години, които свързват изкуствения подсладител захарин с рак на пикочния мехур при лабораторни плъхове. Поради тези изследвания захаринът някога е носил етикет, предупреждаващ, че може да е опасен за здравето. Според Националния институт по рака, а и според редица други здравни агенции, няма съществени научни доказателства, че някой от изкуствените подсладители, одобрени за употреба в Съединените щати, причинява рак или други сериозни здравословни проблеми. Многобройни проучвания потвърждават, че изкуствените подсладители обикновено са безопасни в ограничени количества, дори при бременни жени. В резултат на това, понастоящем предупредителният етикет върху захарина е изчезнал.

 

Според тазгодишна публикация, намираща се на страниците на списание Molecules, шест често срещащи се изкуствени подсладители, одобрени от Администрацията по храните и лекарствата на САЩ, както и 10 спортни добавки, които ги съдържат, са токсични за храносмилателните микроорганизми на мишки. Изследователският екип от Израел и Сингапур проучва аспартам, сукралоза, захарин, неотам, адвантам и ацесулфам К, откривайки, че при излагане само на 1 милиграм на милилитър от изкуствените подсладители, бактериите в храносмилателната система на мишките стават токсични.

 

Учените завършват с това, че микробиологичната система на червата играе ключова роля в човешкия метаболизъм, а изкуствените подсладители могат да повлияят на здравето на гостоприемника, предизвиквайки непоносимост към глюкоза. Особено интересни се оказват резултатите, според които консумацията на неотам променя профилите на фекалните метаболити: например, в изпражненията на мишките се наблюдават по-високи концентрации на мастни киселини, липиди, както и на холестерол.